Старинни къщи от приморска Варна. Първа част

Въведение от автора
Варош, Първи участък, Гръцка махала – с тези названия бил известен Приморският квартал на Варна. Тук лежат останки от античния Одесос и от средновековна Варна. Но от възрожденска Варна почти нищо не е запазено. Няма ги тесните криволичещи улици, няма ги и дървените еркерни къщи, няма ги и хората, които са ги населявали. Трудно е да се възкреси миналото, но все пак, нека опитаме...
Румънският учен и обществен деец Йон Йонеску де ла Брад, посетил Варна през 1850 г., пише:
„Варна има 13000 жители, от които едната половина са турци, а другата – християни... Българското население се е смесило с гръцкото и названието варненец замества името българин или грък. Всеки говори своя роден език. Гърците са основали много свои училища. Турският език е официалният. Той се усвоява лесно, без всякакво усилие, благодарение на дружелюбните отношения, съществуващи между различните народности и турците...“

В книгата „България преди войната“ английският инженер Хенри Баркли – един от главните участници в строежа на първата жп линия Русе – Варна през 1864 – 1866 г., разказва:
„Градът (Варна) е разделен на квартали: турски, татарски, арменски, гръцки и дори цигански. Те са отделени един от друг, освен гръцкия, където чуждите търговци, консулите и другите европейци живеят в собствени къщи или под наем. Трябва да отбележа, че когато се наема къща, наемът се дава в предплата за цяла година – собственикът знае от опит, че няма нищо по-хубаво от сигурността...“

Към края на 30-те години на ХIХ век в икономическия живот на Варна настъпил подем. След като премахнала монопола върху търговията със зърнени храни, Османската империя сключила редица договори със западните европейски държави. Това довежда до бързото издигане на Варна и превръщането ѝ в голям търговско-пристанищен център. За сравнително кратко време тук възобновяват или откриват консулства 12 европейски държави. Според А. П. Вретос през 1841 год. Австрия първа открива своя агенция, а параходите на Австрийския Лойд започват редовно да пътуват до нашето крайбрежие. Примерът на Австрия е последван от Франция (1842 г.), после от Гърция (1845 г.), Сардиния (1846 г.), Русия и Англия (1847 г.), Белгия (1848 г.), а след тях и от Швеция (1854 г.), Прусия (1856 г.), Испания (1864 г.), Румъния (1868 г.), Холандия (1868 г.)... Така още преди Освобождението Варна станал пръв консулски град на България.
Гръцката махала обхващала голяма площ от приморската част на Варна и поради близостта ѝ с морето и пристанището е била защитена откъм брега със солидна крепостна стена.
Книгата съдържа две части. Първата е озаглавена „Романтиката на старинните къщи и тяхното популяризиране“ и обхваща периода от 1912 до 1926 г. включително. Втората част е със заглавие „Драстичното събаряне на старинните къщи отваря път за ново строителство“ и разглежда периода от 1927 до 1944 г. включително. Така обхванатият период от време е за 33 години. Именно през този сравнително неголям период в Приморския квартал на Варна са станали големите промени.

Съдържание

Въведение от автора
Улиците и къщите на стария град - важни данни и факти за Приморския квартал на Варна 
Консулите братя Тедески били най-важните фигури във Варна преди Освобождението
Един забравен искрен приятел на Варна
Приморският квартал на Варна бил предпочитан от чуждестранните консули
Наченки на европейската култура във Варна
Варненската гръцка митрополия и нейната дейност
Недостойната постъпка на гръцкия митрополит Филотей 
От старите гръцки кондики
Най-важната сграда в Приморския квартал на Варна през XIX и началото на XX век
Някои данни за варненските гръцки училища през 90-те години на XIX век и първите години на XX век
Варненските гръцки търговци на едро се обогатили още преди Освобождението
Къщите, които сега се строят, са каменни
Първите аптеки във Варна
Първата дарителска болница
Първият назначен лекар във Варна
Първият зъболекар във Варна
Първото гръцко филхармонично дружество
Първото частно музикално училище
Десет въвеждащи старинни фотоси 

I. Романтиката на старинните къщи и тяхното популяризиране 1912 – 1926 година

Изложба „Варна в картини“
Важно е да се знае!
Старинните чешми в Гръцката махала на Варна
17 частни старинни чешми в Гръцката махала на Варна 
Римската кула била най-известната старина във Варна
Балък пазар

II. Драстичното събаряне на старинните къщи отваря път за ново строителство 1927 – 1944 година

Разновидности в надписите на поредицата „Стара Варна“ 
Регулацията от 1928 – 1930 година 
Една анонимна злободневка
Новите имена на улиците
Път за ново строителство
Гръцката баня
Гръцката махала на Варна през 30-те години на ХХ век - из спомените на кореняк-варненеца Иван Пантелеев
За ползата от запазването на старините във Варна - откъс от статия на литератора Добрин Василев
Спомен за къщата до Римската кула и нейните обитатели от края на 20-те и през 30-те години на ХХ век
Някогашната варненска рибна борса - из спомените на кореняк-варненеца Иван Пантелеев за 30-те години на ХХ век