След падането на Живковия режим в България станаха промени, които принудиха много хора да търсят препитание в други страни. В този роман разказвам за двама млади – влюбени, неопитни, ентусиасти, тръгнали да търсят по-добър живот, и за техните преживявания.
Когато самолетът се приземи на летището на многомилионния град, двамата се спогледаха и като по команда едновременно изрекоха: „Здравей, Америка!“.
Емил се засмя и допълни: „Посрещни ни подобаващо, защото идваме с големи надежди“.
***
– Не! Утре се връщам обратно в България. Дойдох само да те видя, да се уверя, че си добре, да ти кажа, че аз приключих с авантюрата си, наречена Америка. Дааа, всичко това за мен беше една авантюра! Какво ли не преживях през всичките тези години! Не искам да изреждам случки, но не съжалявам, защото имам чувството, че всичко това е трябвало да стане, за да ме направи по-издръжлив, по-уверен в себе си и сякаш по-мъдър. Вече знам какво искам да постигна и че ще мога да го постигна само там, където са близките ми и корените ми. Тук винаги ще се чувствам като дърво без корени, дърво, за което никой не се грижи, а само берат плодовете му. Тук винаги ще бъда слуга на някой
господар, а и защо да е така, щом имам възможност сам да си бъда господар.
***
Когато самолетът се отлепи от земята и се устреми нагоре към висините, Емил с горчивина си спомни онези думи, които и двамата казаха при пристигането си тук, и смирено се прости с мечтата си: „Сбогом, Америка! Единият твой покорител се завръща безславно“.