Просоциалното поведение като междуличностно отношение

Увод
Светът винаги ще има нужда от добри постъпки, от взаимни жестове на подкрепа, грижа и внимание. Помагайки на другите и приемайки от тях помощ, ние се включваме в общността, проявяваме се като социални същества. Няма по-силна изява на специфичното човешко отношение към околните от съчувствието, съпричастието и действията за облекчаване на другите в техните неволи.
Сега сякаш повече от всякога се нуждаем от целия арсенал на просоциалното поведение – от героичните постъпки за спасяване на хора при природни и социални бедствия до състраданието към непознати. В съвременното общество, което е белязано от изключително динамични процеси, големи групи от хора сменят местожителството си и попадат на нови, непознати места, където някой трябва да им помогне да се ориентират в местната култура; работните места също се сменят често, а това предполага помощ от колегите; все повече хора се борят за оцеляването си; нараства престъпността и все повече хора имат нужда от намесата или подкрепата на околните; дори тривиалните социални и емоционални проблеми не могат вече да намерят решение в изградени по-рано социални мрежи за подкрепа, защото последните често са разрушени.
Развитието на общественото съзнание бележи повишена чувствителност към проблемите на нуждаещите се, което намира израз в глобални акции (например, помощ за жертвите на глада, на земетресения, на СПИН, на хората с увреждания и т.н.), в национални и местни инициативи или индивидуални жестове на добра воля.
При наличие на обществена потребност и обществена нагласа за действие реализацията на просоциалното поведение сякаш опира до рефлексията им на личностно равнище, до индивидуалното желание да се окаже помощ. На личностно равнище просоциалните жестове се подхранват от вярата на хората, че са „добри", че
„постъпват правилно", че са силни, способни и благородни. ...