Ръководство за работа с ултразвукова апаратура. Нива на компетентност

Ултразвуковото изобразяване, наричано още ултразвуково скениране или сонография, представлява въздействие на органите и структурите с високо честотни звукови вълни с цел възпроизвеждане на образи на вътрешната структура на тялото. Ултразвуковото изследване не използва йонизираща радиация (както е при рентгеново изследване). Ултразвуковите образи се получават в реално време и чрез тях може да се покаже структурата и движението на вътрешните органи, както и кръвта течаща в съдовите структури.
 

Ултразвуковото изследване е неинвазивен медицински тест, който помага на лекарите в диагностиката и терапевтичното поведение.

Абдоминалното ултразвуково изследване предоставя образи на органите и други структури в горна част на коремна кухина.

Доплеровото ултразвуково изследване може да бъде част от абдоминалното изследване.
 

Доплеровото ултразвуково изследване е специална ултразвукова методика, която представя кръвния поток през съдовете, включително големите артериални съдове и вени в корема, горни и долни крайници и шията.
 

Какво представлява ултразвуковия апарат?
 

Ултразвуковият скенер се състои от основна конзола, съдържаща компютър и електронни елементи, телевизионен монитор (дисплей) и традсдюсер или трансдюсери чрез които се скенира тялото и съдовите структури.

Трансдюсерът е най-важната част на системата – малко устройство удобно за придържане с ръка и съединено с кабел към скенера. Трансдюсерът излъчва високо честотни ултразвукови вълни към тялото и после приема отразените от структурите на тялото ехо сигнали. Принципът е същият, както при ехолотите на кораби и подводници.

Ултразвуковият образ едномоментно се представя видим на видео монитора, който повече прилича на компютърен екран или телевизионен монитор. Образът се базира на амплитудата (отклонението), честотата и времето, което е необходимо на звуковия сигнал да се отрази от пациента към трансдюсера, което е и в зависимост от типа на структурите през които преминава.

Как се осъществява ултразвуковото изследване?

Ултразвуковото образно изследване се базира на същите принципи за работа на сонарите, използвани от прилепи, кораби и рибари. Когато звуковата вълна се сблъска с обект тя се отразява обратно – т.н. ехо. Чрез измерване на тези ехо вълни е възможно да се определи колко далеч е обекта и с какви размери, форма и консистенция (дали е плътен, изпълнен с течност или и двете).
 

В медицината ултразвукът се използва за установяване на промени в органите, тъканите и съдовете или представяне на абнормни маси, каквито са туморите.
 

При ултразвуковото изследване трансдюсерът едновременно изпраща УЗ вълни и записва ехо вълните. Когато трансдюсерът се прилепи до кожната повърхност, насочва малки пулсации високо честотни звукови вълни в тялото. Когато ултразвуковите вълни се сблъскат с вътрешните органи, течности и тъкани, чувствителния микрофон на трансдюсера записва фините промени в звуковите амплитуди и посока. Тези вълни се измерват мигновено и се представят на компютъра, което и оформя картината в реално време върху монитора. Един или повече кадъра са представени от подвижната картина.
 

Доплеровият ултразвук е специално приложение на УЗ, измерва посоката и скоростта на кръвните клетки при движението им в съдовете. Промените на кръвните клетки предизвиква промяна в пика на рефлектиращите УЗ вълни (наричан Доплер ефект). Компютърът събира и обработва звуковите вълни и представя графика или цветен образ, представящ потока на кръв през кръвоносни съдове.
 

Кратка история
 

През 1794 г. Spallazanni по време на опити с прилепи установил, че при запушване на ушите им те губят ориентация в околната среда. Така бил открит ултразвукът в природата. Понастоящем е прието всички звукови вълни с честота над 20 000 Hz да се наричат ултразвук.
 

Братята Кюри през 1830 г. откриват ефекта на пиезоелектричния кристал и за първи път получават ултразвук в лабораторни условия. Първоначално този ефект бил приложен в областта на подводните проучвания. Един от първите ехолокатори е използван за търсене на потъналия кора „Титаник“.
 

Значително по-късно Dusik направи опит да въведе ултразвука в медицината, но не успя да заинтересува обществеността. След едно десетилетие, през 1952 г., това се удаде на D. Howry и W. Bliss. Те първи публикуваха данни за свойството на ултразвука да се отразява по различен начин, преминавайки през органи, тъкани и телесни течности с отличаваща се акустична плътност. Действително навлизане на ехографията в клиничната практика датира от началото на 70-те години. Основоположници на абдоминалната ултразвукова диагностика в световен мащаб са J. H. Holmes, B. Braun, R. Gunther, W. B. Schwerk, Donald, К. Танака, R. Ushida и в национален мащаб – Гр. Мечков, Ж. Василева, Н. Григоров и др.
 

В България преди около 30 години лекарите от различни специалности, обучени в областта на ултразвуковата томография, бяха съвсем малко на брой. Ехографски апарати имаше само в големите клинични центрове. Липсваха преводни издания и начинаещите ехографисти ползваха директните знания от курсове или от малкото учебници от чужди автори на английски, немски и френски език, които понякога намираха в библиотеките.
 

През последните години в нашата страна настъпи истински взрив в областта на конвенционалната и интервенционалната ехография. Дори най-малките поликлиники и селски здравни служби разполагат със съвременни ултразвукови апарати. Армията на ехографистите се попълни с нови амбициозни специалисти. Броят на желаещите да специализират в областта на ултразвуковата диагностика нарасна неимоверно. Напоследък специализираните издания са изпълнени с публикации, представящи разнообразна проблематика в различните аспекти на ехографията.
 

Докато първоначално интересът на лекарите беше насочен в областта на абдоминалната ехография, то понастоящем привлекателни за изследване стават лицево-челюстната област, шията (щитовидна жлеза, паращитовидни жлези и процеси извън тях), млечните жлези, скротума, мъжкия и женски малък таз. Така се стигна до ситуация, в която опитни ехографисти се оказват начинаещи в изследването на упоменатите нови области. Появи се голямо търсене на информация относно проблематиката на повърхностните структури, заболяванията на органите на малкия таз и диагностиката на кухи коремни органи. Иглената биопсия под ултразвуков контрол, приложена с цел да се получи материал за цитологично и хистологично изследване, навлезе в клиничната практика в началото на 70-те години. С въвеждането на тънки игли се постигна по-безопасен, контролиран с ултразвук, достъп до дълбоко разположени огнища на интерес. В практиката навлязоха и терапевтични ехоконтролирани тънкоиглени манипулации, насочени спрямо течни и плътни огнища – евакуация на съдържимо и апликация на медикаменти (спирт, антибиотици, цитостатици).
 

По-късно към диагностично-терапевтичните манипулации се прибавиха, както следва: контрастни изследвания (ехографско-рентгенологични), дренажни техники (включително нефростомия) и дилатационна минилапаротомия под ултразвуков контрол. Този широк диапазон от ехоконтролирани инвазивни манипулации обуслови възникването на раздела „Интервенционална ехография“.
 

В клиничната практика навлезе интраоперативната ехография, която според някои автори трябва да се приема за подраздел на интервенциналната ехография, а според други – да заема самостоятелен раздел.

Съдържание

Въведение
I ниво – Основи на ултразвуковата диагностика
1. Основи на ехографията
2. Ехографска терминология
3. Определяне посоките на ехографското изображение
4. Основна техника на скениране
5. Кратка ехографска анатомия и топография на горен абдомен

ІІ ниво – Ехографски образи на най-често срещаните патологични процеси, ангажиращи органите на горен абдомен
1. Общи принципи на УЗ изследване на горен абдомен
Черен дроб – представяне при УЗ изследване
Жлъчен мехур
2. Патология на жлъчния мехур и билиарното дърво
3. Огнищна и дифузна патология на черен дроб
4. Панкреас
Вродени аномалии на панкреаса
Панкреатити
Доброкачествени фокални панкреасни лезии
Малигнени панкреасни заболявания
Кистични панкреасни лезии: псевдокисти и кистични неоплазми
6. Слезка
7. Бъбреци
Вродени аномалии
Дифузни бъбречни процеси
Огнищни бъбречни процеси
8. Надбъбреци
9. Ехографски образ на някои патологични процеси, ангажиращи коремната стена, коремната кухина и кухите коремни орган
Коремна стена
Ретроперитонеални находки
Кръвоносни съдове
Интраперитонеални находки

ІІІ ниво – Повърхностни органи и структури
Минимална техника на скениране
Лицево-челюстна област
Щитовидна жлеза и паращитовидни жлези
Млечни жлези
Скротум
Полов член
Повърхностни лимфни възли
Кратка анатомия и топография
Щитовидна жлеза
Паращитовидни жлези
Млечни жлези
Скротум
Полов член
Повърхностни лимфни възли
Ехографски образи на патологичните процеси, ангажиращи повърхностните органи и структури
Щитовидна жлеза
Паращитовидни жлези
Млечни жлези
Скротум
Полов член
Лимфни възли

ІV ниво – УЗ на малък таз (мъжки и женски)
Кратка ехографска анатомия и топография
Ехография на женска полова система
Ултразвук за мъже
Пикочен мехур
Простатна жлеза
Матка
Яйчници
Маточни тръби
Ехографски образ на най-често срещаните патологични процеси, ангажиращи органите на малкия таз

V ниво – Интервенционален ултразвук
1. История и развитие на интервенционалната ехография
2. Диагностични приложения
Тънкоиглена биопсия
Биопсии с голямокалибрени игли (CNB)
Контрастно усилен ултразвук и водене на биопсия
3. Терапевтични приложения под УЗ контрол
Дрениране на течни колекции
Дренаж на плеврален и перикарден излив
Перкутанен дренаж на абсцеси
Тубулация на различни органи
Тъканна аблация
4. Интегрираният ултразвук – съчетаването му с образи от други интервенционални процедури
5. Общо поведение при Ултразвуково водена интервенция
6. Случаи на перкутанно дрениране на коремни и плеврални течни колекции
Чернодробен абсцес
Плеврален дренаж
Постхолецистектомична колекция