Правни основи на киберсигурността - том 2

Интернет представлява лесно уязвима среда за криминални прояви главно поради две причини: дава възможност за анонимност и надхвърля географските граници. По този начин той става предизвикателна среда за престъпния контингент, притежаващ съответните технически и езикови умения. Киберпространството отваря врати към неограничен брой потенциални жертви. Само бегъл поглед върху броя вписвания в базата данни на адреси на електронни пощи, на които се изпраща спам, е достатъчен за илюстрация на виктимогенния потенциал на киберизмамата. Подготовката на електронния вариант на престъплението е и много по-икономична. Ако при класическата измама съотношението на направения разход към броя атакувани лица е грубо едно към десет, то при киберизмамата съотношението е едно към десет хиляди, а понякога разход дори отсъства. Поради широкия обхват на киберпрестъпленията не е възможно да има общовалидни и изпитани процедури или методи за разследване на такива престъпления.

Всяко разследване и подход зависят от конкретните обстоятелства, а следствените процедури и методи трябва да бъдат адаптирани към конкретния случай. Особено в областта на киберпрестъпността, използваните оперативни методи, софтуер и инструменти се променят непрекъснато и през кратки интервали. Затова следствените мерки трябва да бъдат актуализирани постоянно (например чрез специален компютърен софтуер за разследвания), в зависимост от еволюцията на киберпрестъпността.Законодателят е затруднен, когато трябва успешно да обхване многобройните начини, по които компютър или мрежа могат да бъдат използвани за извършване на престъпления. Интернет избягва потребността от личен контакт, гарантира на извършителите голям трафик на данни, много потребители и устройства и голяма скорост на обмен на данни, които да прикриват тяхната дейност и създават нови схеми за извършване на престъпления. Трудно може да се ограничи свободата на извършителите да се ползват от достъпа до мощни интернет търсачки и от инструменти за криптиране на комуникационни данни. Поради това вредоносните деяния са трудни са описание и разграничаване от безвредните и от деянията, които случайно предизвикват вреда, отстранима по граждански ред. Описаните специфични трудности позволяват на държавите да осъзнаят непродуктивността на самостоятелните действия в борбата срещу киберпрестъпността, както и значимостта на международното сътрудничество. На основата на международноправни споразумения е възможно координирано и структурирано сътрудничество. Влизането в сила на Конвенцията за киберпрестъпленията инициира процес на хармонизация на законодателствата в материята, впоследствие продължил с редица последващи международни актове и обхванал близо петдесет държави-членки на Съвета на Европа, сред които и България. Успоредно с него, в юрисдикциите на държавите-членки на ЕС тече и процес на интеграция със съответните актове на правото на ЕС. Въпреки това, разликата в скоростите на развитие на киберпрестъпността и на законодателната реакция срещу нея обуславят постоянно състояние на недостатъчна осъвремененост на нормативната рамка, независимо от нейния международен, европейски или национален произход и степен на нейната междудържавна хармонизация.

Настоящата разработка има за цел да проследи в хронологичен план развитието на проблемите, свързани с киберсигурността, от наказателноправна гледна точка. Поставената цел предполага решаването на следните задачи: Да се направи характеристика на основните понятия в дадената проблематика, като: киберпрестъпления и киберпрестъпност и тяхната съпътстваща терминология съгласно Наказателния кодекс на Република България; Да се разкрият основните видове заплахи и уязвимости в киберпространството, като се акцентира на технологичните и наказателноправните аспекти; Да се анализират основните форми на международно оперативно сътрудничество в борбата с извършителите на киберпрестъпления; Да се разкрият основните методи и специфичните проблеми при разследване на киберпрестъпления; Акцент е поставен и на едно относително ново явление като кибертероризма. Анализирани са неговите основни характеристики и проявните му форми в практиката. Използваните научноизследователски методи за решаването на поставените пред научното изследване задачи, водещи до постигането на посочената цел, включват: Наблюдения. Изводите и заключенията в настоящата работа са направени на базата на наблюдения и проучвания на формирането и развитието на регулаторната рамка в областта на киберсигурността. Ретроспективен анализ. При разработването на изследването е отчетено развитието на възгледите, идеите и моделите във връзка с националната и международната институционална система за действия в сферата на киберсигурността. Проучване на документи. Събрани, систематизирани и проучени са основните нормативни документи, регламентиращи обществените от ношения в областта на киберсигурността. Разгледани са и документи на НАТО и ЕС в същата сфера. Събеседване с експерти. Участието в научни конференции, семинари и дискусии в процеса на написване на монографията даде възможнос ти за провеждене на срещи и събеседвания с активно работещи в областта на киберсигурността експерти. Дедукция. В настоящата монография са показани възможностите за синтез на концептуални модели, от които впоследствие се извеждат политики, правила и работни процедури за конкретни дейности в сферата накиберсигурността и информационните технологии. Монографията е подходяща за студенти и курсисти, обучаващи се по специалности от професионални направления: комуникационна и компютърна техника, право, национална сигурност и военно дело, както и за други студенти, докторанти, експерти и специалисти, в чийто кръг от научни и практически интереси влизат киберсигурността и в частност нейните наказателноправни аспекти.