Език:
Валута:
BGN
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CAD
Издателска къща СТЕНО

Количка

0 артикула

Кондика на град Варна

Кондика на град Варна

Събраните тук столетия, години, месеци и дни имат за цел да помогнат на варненеца да завърти калейдоскопа на отминалото време, да попадне в пъстрия вихър на събитията и да прелети с лекота над миналото на нашия градь

    Код: HL00079
Автор(и):Николай Савов
Издател:ИК "Стено"
ISBN:978-619-241-183-1
Издание:първо
Година на издаване:2021
Обем:486 стр.
Тип корица:твърда
Език:български
Цена:60.00 лв.
Брой:
Изпрати на приятелОцени продукта
Добави в желани Сравни

Кондиката на град Варна е написана от Николай Савов от Варна и е оформена художествено от него. Подготвена е за печат от Марина Стайкова и Издателство СТЕНО, корекциите в текста са на Димитринка Енева, отпечатана е в печатница „Мултипринт“. За написването на Кондиката авторът е ползвал личния си архив, натрупан, докато е създавал предходните няколко книги за Варна, използвал е периодиката, събрана в Регионалния отдел на Библиотека „Пенчо Славейков“, както и архивни единици от варненския филиал на Агенция „Държавни архиви“ – София, от Централния военен архив във Велико Търново, документи от Националния военноисторически музей в София и от Военноморския музей във Варна, лични архиви на познати, непознати и приятели. Авторът на Кондиката благодари на онези щедри варненци, вписани в края на кондиката, които помогнаха финансово за нейното отпечатване


 

Когато Бог създал човека и започнал да разселва децата му по Земята, най-първите и може би най-красиви потомци на Адам и Ева Той заселил край морския залив на Варна и по околните хълмове.  Разпръснал ги по поляните край горите и около езерото. Тези хора били снажни и сръчни, с правилни черти на лицето, с великолепни пропорции на тялото и умеели да правят възхитителни предмети от бронз, злато и сребро. Така казват археолозите и антрополозите от всички краища на света, когато се съберат във Варна. А казват също, че не се знае другаде и по същото време други хора да са правили подобни златни предмети от същия като пречистен от небесен огън метал. Геолозите пък казват, че докато Бог довършвал делата Си, земите наоколо претърпели какви ли не катаклизми, морето се вдигало и потъвало, казват дори, че по някакви Свои съображения Бог започнал световния потоп именно оттук. И че доста след като потопът се оттекъл и още много време след това и после още толкова по толкова, може би по времето, когато синовете на Яков продали брат си Йосиф на египетския фараон, хората от неизвестната цивилизация, населяващи земите около нашия град, създали странно наколно поселище над водите на езерото.  От тези хора освен златните шедьоври до нас са стигнали няколко чисто изваяни, елегантни като музикални фрази мраморни чинии, изискани украшения  от  денталус и спондилус, фино обработен малахит и халцедон.
 

Така дошло и шестото столетие преди Христа, наречено Великата гръцка колонизация, когато моряците на най-храбрите гръцки острови – Йонийските,  акостирали с изящните си лодки в нашия залив, харесали го и смело се заселили на неговия бряг. Това, което основали, представлявало част от онова, което те най-добре познавали и носели със себе си – уменията на бляскавата и ненадмината средиземноморска цивилизация, омайната красота на нейния архитектурен ордер и съвършената анатомия на йонийския тетрахорд до-ре-ми-фа...


Хората, които живеели тук, харесали стремежа на гърците към красота и хармония, а колонизаторите харесали тяхното разнообразие. Те дали на селището името Одесос и само за стотина години го оформили като приказно красив град с мраморни къщи, павирани улици, великолепна канализация и обществени сгради с изящни фронтони, подпрени от йонийски колони, изваяни в деликатна хармония с геометричния строеж на вселената. Подобно песен на античен щурец по улиците на Одесос се носела гръцка реч, а в небесата над морския залив и над потъналия в зеленина мраморен град прехвръквали гръцките богове.
Няколко века по-късно с ръка, вдигната за поздрав към слънцето и към световната хармония, в Одесос влезли римляните и направили града своя колония, оставяйки свободата на неговите богове, оставяйки парите му, езика и предимствата на самостоятелен град-държава. Римляните помагали на Одесос, пазели го, строили пътища, вилни поселения, пищни бани и невиждани водопроводи, а улиците, площадите и театрите оживели от здраво стъпили на своите пиедестали почетни граждани, архонти и агонотети, пожизнени пентарси, излети от бронз или изваяни от мрамор.


И за да бъде пълна хармонията в този край на света, Бог изпратил Своя Син недалеч от елинските държави край езерото Генисарет, за да научи хората как да обичат ближния, как да различават доброто от злото и как да се грижат за спасението на душите си. През кратките години, определени от Отца Му за живот на земята, Исус Христос успял да посвети в Божествения промисъл дванадесет апостоли. После посветил още седемдесет. След това от първите дванадесет призвал най-първия – Андрей Първозвани, избрал и един от седемдесетте – апостол Амплий, и ги изпратил към Одесос. Те пристигнали в града ни, апостол Андрей продължил на север, а апостол Амплий станал първият християнски епископ на Одесос. Три години по-късно той заминал за Рим, а през следващите 3–4 века християните от Одесос изградили с вяра чудни черкви и базилики, населили околните плата с манастири и параклиси, добавяйки още каменна музика към гръко-римската архитектура на града.
Именно там – в манастирите и черквите на първите християни и по домовете си – всеки, който можел да чете и пише, продължавал започнатото от старозаветните пророци и от новозаветните апостоли – да записва  всичко, което се случва в християнската общност, в държавата и сред Божията природа. Да записва дните, в които Бог им праща радост или наказание или неочаквано изпитание, да записва онова, което непременно трябва да научат неговите внуци и правнуци.


Пишел кондика. Така се нарича този тип животоописание, макар някъде да го наричат записна книга или дефтер, или кодекс.
Град Варна не е имал своя кондика, може би поради дългите столетия, в които християнството е трябвало да оцелява и да осигурява защита на членовете на своите общности, да осигурява приемственост на своите привички и чак тогава да започне да описва отминаващите дни. От онова време са останали главно фамилни кондики, изписани най-вече на няколкото последни празни страници на семейната библия или по белите полета на Евангелията на Светите Апостоли. Останали са и кондики на някои от черквите и манастирите наоколо, на малките епархийски общности и на отделни личности и четенето на тези писания представлява неизмеримо удоволствие.


Настоящата кондика на град Варна има същата скромна задача, каквато са имали кондиките, писани през вековете преди нея – да опише и подреди дните, в които Бог е пратил нещо по-специално на нашия град и което времето е решило да пропусне милостиво през смазващата тежест на своите столетия. Нужно е да се знае, че тези дати и събития са вписани тук не толкова за да оформят някакъв официален летопис на града, колкото да направят онова, което кондиките правят повече от две хилядолетия – да опазят случките, които са впечатлили изписващия кондиката и хората около него или общността, в която той най-често се движи. В името на тази именно задача, преди да бъдат описани, дните и събитията бяха оглеждани търпеливо, с много внимание да не би да бъде преместен някой ден там, където той никога не е бил, или да се изпише събитие, несвързано с мястото на Варна, и така да се разместят  пластовете на времето около града ни.


Затова може да се каже, че събраните тук столетия, години, месеци и дни имат за цел да помогнат на варненеца да завърти калейдоскопа на отминалото време, да попадне в пъстрия вихър на събитията и да прелети с лекота над миналото на нашия  град, такова, каквото го е видял и подредил с труд и прилежание авторът на тази книга. Надявам се този вихър да се случва дълго време и да донесе радост на всеки, който вземе книгата в ръце, разгърне нейните страници и се зачете в кондиката на град Варна.

 

Николай Савов

 

Цени за доставка

Вашата поръчка

Количката е празна.
Върни До Горе