Болка

В тази монография читателят ще открие всички най-съвременни факти, теории, хипотези и лечебни възможности, свързани с многообразните аспекти на болката. Поради тази причина настоящата монография представлява и практическо ръководство за всички невролози и лекари от други медицински специалности, които се интересуват от проблема "болка"
 

От първото издание на монографията изминаха 3 години и тя отдавна е изчерпана. Интересът към болката се обуславя от нейната голяма честота. Тя винаги е била основният симптом, които води пациента при лекаря. През изминалите години беше направена сериозна крачка напред по отношение на лечението на болката. Налице са първите антитела, които таргетират невромедиаторите, медииращи болката. Тези принципно нови медикаменти дават възможност за по-ефективно лечение на болката при остеоартрит, болки в гърба и мигрена. Те дават надежда, че наближава времето, когато хроничната болка ще може да се контролира ефективно.
Болката е първият симптом, който медицината от дълбока древност се е опитвала да лекува. Акупунктурата е може би първата известна методика.

Древните цивилизации са приемали, че болката е наказание от боговете или че се предизвиква от „витални енергии“, или от четирите основни течности в човешкото тяло. Аристотел смята, че сърцето е център на усещанията и затова болката има афективни качества. Хипократ за първи път определя мозъка като център на сетивността. Една от виталните функции на нервната система е да доставя информация за появата на заплаха и увреда. Усещането за болка допринася за осъществяването на тази функция, следователно болката е жизненоважна за съществуването на човека. Не случайно това е единственото неадаптиращо се усещане – докато постъпва сигнал за увреждане, болката не стихва. Нервните структури реагират на различните видове енергия (температура, механични и химични дразнения), които могат да доведат до увреда и предоставят информация в централната нервна система за локализацията и интензивността на увреждащите стимули. Болката обаче зависи не само от увредата на тъканите и активността на нервната система, но и от настроението, миналия опит, убежденията, психичното състояние и мотивацията на човека. Всичко това прави болката твърде субективно и трудно за измерване и проучване усещане.


Дълги години медицината успяваше да контролира само острата болка. За пациентите с хронична болка можеше да се направи много малко. Напредък в лечението се постигна едва през последните 5 години, когато се установи, че двата основни вида болка – остра и хронична, всъщност се развиват поради различни патофизиологични механизми. Те се предизвикват съответно от ноцицептивна и невропатна компонента и се повлияват от различни медикаменти. Това даде възможност съвременната медицина да помогне на много хора с хронична болка и нарушено качество на живот. Напредък се постигна и по отношение на разбирането на механизмите на най-честата болка в неврологията – главоболието. Съвременната медицина разполага с добри възможности за неговото лечение.
Въпреки че болката е нещо, което всеки човек е изпитал в живота си, тя все още остава недостатъчно проучена. Необходими са още години на изследвания, за да може тя да се контролира напълно.