Наръчник за оцеляване + Плосък стоманен сървайвъл нож

Съдържание
ГЛАВА I. Защо трябва да владеем науката за оцеляване
ГЛАВА ІІ. Урок за първата минута
ГЛАВА ІІІ. Първа помощ
ГЛАВА ІV. Сигнали за бедствие
ГЛАВА V. Ориентиране
ГЛАВА VІ. Да се научим да ходим
ГЛАВА VІІ. Да си направим подслон
ГЛАВА VІІІ. Как да си запалим огън
ГЛАВА ІХ. Какво да ядем, когато няма нищо за ядене?
ГЛАВА Х. Опасни животни, влечуги и насекоми
ГЛАВА ХІ. Допълнителни съвети
ГЛАВА ХІІ. За тайната, скрита в обикновените предмети и вещи
ГЛАВА XIII. Оцеляване при няколко човешки страхове
ПРИЛОЖЕНИЯ

Драги наши следовници,
Преди няколко години нашите учени-археолози попаднаха на уникална находка. В пещерата „Козарника“ в днешна Североизточна България те откриха зъб на човек, живял преди милион и четиристотин хиляди години. Това е времето, когато хората току-що са се развили от маймуната и са започнали да ходят прави. Оттам тези наши предци носят името homo erectus. Доскоро се смяташе, че първите прояви на символно мислене идват едва при нашите непосредствени предшественици от вида homo sapiens. Ето че сега, редом с останките на праисторическия човек, се откриха животински кости с нанесени по тях правилни резки. Изводът е един – хората по нашите земи са започнали да мислят и съобразяват най-рано на целия европейски континент.
Но за да се стигне до това, те са изминали дълъг и опасен път. Трябвало е да се научат да оцеляват при ситуации, които днес е трудно да си представим. Преследвани от страховити животни, подвластни на природните стихии, прародителите ни са открили убежището на дълбоките пещери. Хилядолетие след хилядолетие те са се самоусъвършенствали, като са преживявали не толкова най-смелите, колкото най-съобразителните и находчивите. Именно такива същества са открили огъня, превърнали са заострените пръчки в копия и стрели, научили са се да обработват камъка, създавайки първите оръдия на труда и оръжия. Постепенно хората са започнали да правят глинени съдове и да строят жилища. Така се е достигнало до върховите постижения на античната култура, много от които са засвидетелствани именно по българските земи.
Тук са живели траки, римляни, византийци, а през 681 г. се установили нашите предци, българите. Дошли от дълбините на Азия, те трябвало да владеят до съвършенство изкуството на оцеляването. Отлични ездачи и ненадминати стрелци с лък, българите можели да изкарат на конете си с дни в преследване на врага. Дори липсата на храна не била за тях проблем. Когато нямало нищо за ядене, те правели малък разрез на предните крака на коня и утолявали глада си с топлата кръв на животното.
Именно тази издръжливост им позволила да победят в пряка битка легионите на Източната Римска империя – Византия, и да създадат своята държава – България. Примерите за отличните възможности на българите да оцеляват в най-тежки обстоятелства са безбройни. Точно тези способности съхранили националното съзнание и православната религия в тежките векове на османското робство. После пък българските воини проявявили чудеса от храброст и смелост по полетата на световните войни от ХХ в., възхитили дори нашите врагове.
Ето на какви славни хора сте наследници вие, скъпи деца и юноши. И нека предлаганата книга да ви даде такива съвети, които да ви помогнат в живота подобно на стотиците поколения преди вас.

Проф. д-р Николай Овчаров,
историк и изследовател на Перперикон и Татул