Организационното поведение е в центъра на движението на нашата интелектуална и морална свързаност в съвременния свят - от нас към другите и обратно, при която създаваме себе си, но и формираме общности, чрез които осъществяваме мечтите си за пълноценно човешко развитие.
Това е същността на основните тези, разширената концептуална база и методология на анализа за организационното поведение като научна област, учебна дисциплина и приложен инструмент, отразяваща както специфичните измерения на новия тип организация или ефективните модели на управление - отчитащи закономерностите, особеностите и влиянието на личностните, груповите и културните детерминанти, така и стратегиите за глобално мислене и позитивно лидерство, обвързани с перспективата на смисъла и всекидневния ни принос за настоящето и бъдещето на човечеството.
Подобно разбиране е началото на пътя към разгръщане на истинските ни възможности за поведение, подчинено в търсене на диалог и културен синтез, към изграждане на обединителни съюзи, които да мултиплицират тоталната ангажираност за общата ни съдба. Дори светът, в който живеем, в контекста на развиващата се глобализация може да се разглежда като постоянно функционираща, обновяваща и съзидателна организация.