Морска токсикология

През 2008 година МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна разкри свободно избираема дисциплина „Морска медицина“, в която морската токсикология намери своето естествено място като лекционен курс за студенти. За първи път представих учебен материал, в който се описват отравянията при инциденти с морски животни (докосване, убождане или ухапване). Интересът към дисциплината „Морска медицина“ нарасна през следващите години, което наложи издаването на първото учебно помагало по морска медицина (Ставрев, 2018), където като раздел представям лекционния материал, касаещ отравяния при инциденти с морски животни. В настоящата монография съм обогатила този дял, като съм допълнила нови експериментални данни за механизма на действие на морските токсини и е добавен систематичен лечебен подход към всеки вид отравяне.
 

Настоящата монография включва раздел хранителни отравяния. Разгледани са отравяния след консумация на мекотели (молюски) като миди, раци, рапани и скариди и причиняваните от тях паралитично, диарийно, амнезично, неврологично и азаспирацидно отравяне. Описани са хранителните отравяния след консумация на риба като цигуатера, тетродотоксин и хистаминово отравяне.
 

Токсините от морските обитатели са обект на интензивно изучаване от 90-те години на 20. век. За някои от тях има данни за токсикокинетика и механизъм на действие, използват се като инструменти в съвременната фармакология за разгадаване на клетъчни и субклетъчни процеси и взаимодействия. Изучават се като стратегическо средство за създаване на нов клас фармакологични препарати, които да се използват като противоболкови, антибактериални, кардиотоници, противоракови, имуномодулиращи и други медикаменти. Морските токсини са сложни и многокомпонентни. Често бързо се биотрансформират до хомоложни съединения. Изолирани са стотици молекули. Ето защо цел на настоящата монография е систематизиране на голямата информация, представяне на морските животни, които предават токсините, животните и микроорганизмите, които ги синтезират, химическия характер на токсините, техния механизъм на действие и клинична картина. С цел профилактика, за избягване на тези отравяния, е дадена подробна епидемиология и са означени ареалите, където отровните морски обитатели се срещат.
 

За България отравянията с морска храна не създават значим здравен проблем. Българското законодателство за опазване здравето на хората и здравословно хранене се придържа изцяло към Европейските регулации. Те са посочени при всеки вид отравяне. В България няма разрешение да се предлагат в търговската мрежа риби, които се свързват с цигуатера отравяне или тетродотоксин. Хистаминовото отравяне е нерядко срещано в нашата страна и затова знанията за предпазване от него са много важни. Мидите, като източник на отравяне, са обект на нарастващ интерес, поради това, че се разраства тяхното култивиране за търговски цели, както в света, така и в България. За първи път в нашата страна, МУ – Варна участва в пилотна програма за проучване наличието на токсини в култивирани миди по североизточното Черноморие и за голяма изненада се установява както в миди, така и в тези, които ги консумират, токсинът домоична киселина, за радост, в нищожни концентрации (Петева и кол., 2018). Актуални за България са инцидентите с морски дракон, рядко с медузи и морски скат. У нас първите проучвания на токсина на морския дракон извършва д-р Живко Георгиев, а нашите многогодишни наблюдения сме отразили подробно в представения материал.
 

Глобализирането на света, международната търговия и свободното движение на хора към различни географски области за почивка или работа, обучението на студенти по морска медицина и чуждестранни студенти, нуждата от по-подробни знания за всички видове отравяния, начините за предпазване и лечение, всичко това прави актуално разглеждането на отравянията с храни от морето и инциденти с морски животни. Предоставеният снимков материал има за цел онагледяване на опасните източници, защото животинският свят включва милиони видове и тяхното познание по таксономичната класификация е невъзможно.  
 

Лечението на отравянията е самостоятелно разработено, защото в повечето източници информацията касае използването на антисеруми, ако ги има, и прилагане на симптоматични средства. Направената богата литературна справка за токсините, тяхната токсикокинетика и механизъм на действие, даде възможност да се препоръчат при някои отравяния, както специфични антидоти, така и процедури, които биха довели до по-бързо неутрализиране на токсичните ефекти и да служат за профилактика на усложненията. Лечението, което е представено в тази монография се базира на правилата за лечение, създадени от Монов, основател на българската токсикологична школа (Единна доктрина), която е уникална и систематична. Те са обогатени и доразвити от Хубенова, Канев, Илиев, Маринов и приети като „Единен реанимационно – детоксично – депурационен алгоритъм при лечение на отравяния“ от Българското дружество по клинична токсикология и се прилагат с успех при всички видове отравяния. Ето защо, ползвайки се от богатия клиничен опит, както при лечение на сухоземни животни, така и на морския дракон, медузи, морски скат и скомброидно отравяне, прилагайки почерпената информация от експерименталните проучвания на токсините, в монографията се предлага систематизиран подход за лечение на всеки вид отравяне.
 

Съвети за предпазване, профилактика и регулаторни норми са дадени към всеки раздел, които целят да дадат знания за начините за предпазване от тези опасни отравяния.