Пробиотиците - лекарство и храна

Предговор:
 

Следите преминават през България

Болестите са съществували далеч преди еволюцията да достигне до Homo sapiens. Хилядолетия наред човек е живял потопен в океан от невидими за него микроорганизми, които не само са го разболявали, но и са му помагали да оздравее и оцелее. Едва през XIXв., наречен „златен век на микробиологията“, великите изследователи R. Koch, L. Pasteur, И. Мечников и др. посочват, че съществуват патогенни микроорганизми, видими под микроскоп, които са „врагове“ на човешкото здраве. Но много векове преди тези епохални открития хората са знаели за полезния ефект на ферментиралите храни; съвременните пробиотици са деривати на тези древни хранителни продукти.

Употребата на ферментирало мляко е част от историята на човешката цивилизация. Терминът „ферментация“ е с латински корен (fermentum – кипене), тъй като смачканото за вино грозде е образувало балончета, характерни за кипяща течност. Употребата на ферментирало мляко е позната още от древността (Шумер, Египет, Елада и Рим). Географски различия и културни традиции са дали отражение върху неговото наименование – кумис, кефир, йогурт, кисело мляко и пр. Тайната на ферментацията е разкрита от Louis Pasteur ( XXв.), който посочва, че процесът се дължи на дрожди, но не прави връзка между тези микроорганизми и техния евентуален здравен ефект. Неговият следовник И. Мечников прави следващата голяма стъпка (1907). Той формулира хипотезата за гнилостните микроорганизми, населяващи човешкото дебело черво, които во-дят до своеобразна автоинтоксикация с отпадни метаболити и така скъсяват живота. Малко преди това (1905) младият български лекар Стамен Григоров открива в Женева млечнокиселия бацил, който води до ферментация на млякото и го превръща в кисело мляко; той работи с млечнокисела закваска, изпращана му директно от България.

Мечников приема, че Lactobacillus bulgaricus потиска гнилостните патогени в дебелото черво и по този начин спомага за удължаване на човешкия живот; самият учен ежедневно приема кисело мляко до края на живота си. Двете световни войни и откриването на антибиотиците засенчват идеите на Мечников за десетилетия. Но през 1965 г. наименованието „пробиотик“ навлиза в медицинската литература и вече не слиза от сцената. От 176 публикации (2000) в книжнината броят на статиите нараства до 1476 (2014); за този период са проведени и 477 рандомизирани проучвания (според PubMed), което илюстрира големия интерес и човешката надежда за съвременно приложение на продуктите от млечнокиселата ферментация.

Настоящата монография очертава историята, проучванията, успехите и възможните приложения на пробиотиците – „ добрите “ микроорганизми, обещаващи здраве и по-добро качество наживот през XXI в.
 

Съдържание:

Рецензия от доц. д-р Иван Ламбев, д.м...............................................7
Рецензия от проф. д-р Никола Александров, д.м.н.........................9
Използвани символи и съкращения..............................................12
Предговор...................................................................................................13
Следите преминават през България...........................................13
I. Въведение..............................................................................................15
II. Пробиотици – определение. Исторически данни и
съвременни тенденции.........................................................................18
1. Определение за пробиотик...........................................................19
2. Исторически данни и съвременни тенденции.
Българският принос за възникване на концепцията за
пробиотиците....................................................................................23
III. Полезни и вредни бактерии.......................................................33
1. Определение......................................................................................33
2. Обща характеристика и класификация на пробиотиците...36
3. Критерии, подбор и приложение на пробиотични
щамове.................................................................................................40
4. Качествени характеристики на Lactobacillus bulgaricus .....40
5. Жизнеспособност на пробиотичните бактерии в
стомашно-чревния тракт и вторично им размножаване.
Пробиотична концентрация.........................................................47
6. Доза на пробиотиците...................................................................50
7. Безопасност на пробиотичните бактерии................................51
8. Сравняване на лечебните ефекти на функционалните
пробиотични храни и билковите продукти със
синтетичните лекарства.................................................................52
9. Съвременни пробиотици...............................................................55
IV. Здравословни ефекти на пробиотиците.
Профилактика и лечение с пробиотици.......................................59
1. Пробиотици и заболявания на гастроинтестиналния
тракт ....................................................................................................63
2. Хепатопротективен ефект на пробиотичните бактерии......81
3. Лъчезащитен ефект на пробиотиците.......................................95
4. Антитуморен и антимутагенен ефект на пробиотични
бактерии............................................................................................104
5. Пробиотици и метаболитен синдром......................................119
6. Пробиотици и урогенитални инфекции.................................124
7. Пробиотици и имунитет..............................................................129
8. Пробиотици и психични заболявания: Plus Ultra................140
V. Пробиотици – заключение..........................................................153
Нишката на Ариадна.....................................................................153
Библиография........................................................................................155