Моят път в офталмологията

Вместо увод
Основно качество на вселената е движението. Движат се и материята, и духът. Човекът още със зачатието си се включва в общия поток на всемирното движение. След раждането си той влиза във взаимоотношения със заобикалящия го свят и търси своето място в живота. Това в голяма степен зависи и от природната енергия, заложена в него. Обикновено хората се включват в общото движение и стават част от цялото - индивидуалната им роля не се разпознава ясно. Надарените от природата личности - гениите и талантите, се открояват. Те действат като катализатори и ускорители на общочовешкото развитие - всеки в зависимост от вида и силата на таланта си. Има и хора, които нямат определена дарба, но са с по-висок общ интелектуален потенциал, с повишено енергийно излъчване. Това са т. нар. "отличници". Справят се добре навсякъде. Характеризират се със способност и воля безкрайно да се трудят, независимо от работата, с която са се захванали. Това е тайната на техните успехи. Ролята им в обществото е да го мобилизират със своя пример.
Всеки човек проправя свой път в живота. Възожностите за това обаче са различни. Повечето хора се движат по малки и утъпкани пътеки, докато се влеят в общия житейски поток. Родените с талант и осъзнали навреме този си природен дар не се оставят на общото течение. Те търсят активно пътя, който най-6ързо и най-сигурно да ги отведе до желаната цел. И когато не открият такъв, прокарват нов. Това всъщност е и тяхната заслуга в общественото развитие - да проправят нови пътища. При "отличниците" намирането на призвание протича най-драматично; желанията им са много и разнопосочни, но няма едно, което да е най-силно и да доминира над останалите. Накрая решават да се заемат с възможното, и понеже са умни и трудолюбиви, се справят добре и свикват с мисълта, че това е верният техен път.

Авторът

Проф. д-р Стоимен Борисов Дъбов е изтъкнат специалист по очни болести, един от строителите на българската офталмология през втората половина на XX век.
Роден е през 1925 г. в с. Мало Конаре, Пазарджишко. Завършва с отличие основно образование в родното си село, средно - в мъжката гимназия в Пазарджик, висше - в Медицинския факултет в София. Работи две години (1953 и 1954 г.) като лекар онколог в Пазарджик. След спечелен конкурс през 1955 г. постъпва на работа в Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) като клиничен ординатор. Негов пръв учител е проф. Ив. Василев. Специализира по електрофизиология на окото в Чехословакия, по патохистология на окото и по-късно по микрохирургия на окото във Франция и в СССР. От 1958 г. е асистент, от 1966 г. - доцент, и от 1973 г. - професор. От 1971 г. до 1990 г. е ръководител на Очната клиника във Висшия медицински институт (ВМИ) в София, а после директор
на новосъздадения Научен институт по очни болести (НИОБ). Републикански офталмолог, председател на Научното офталмологично дружество, заслужил лекар.
Работи във всички области на офталмологията. Има над 300 статии и дванадесет монографии самостоятелно и в съавторство. Главните му научни постижения са в областта на патохистологията, електрофизиологията, офталмоонкологията, микрохирургията на окото, като издига цялата хирургия на очната ябълка на микрохирургическо ниво. Създава: патохистологична лаборатория, прераснала в Научноекспериментален сектор; електрофизиологична лаборатория - сега сектор "Функционална диагностика"; лазерна лаборатория.
Изучава хипотензивното действие на българския препарат нивалин при лечение на глаукомата.
Преподавател на студенти и на лекари специализанти.
Под негово научно ръководство са защитени 25 кандидатски дисертации. Хабилитирани и повишени в степен са над 15 от неговите сътрудници.
Почти всички очни лекари в страната са в известна степен негови ученици.