Село Константиново и неговите околности

Още едно изследване за варненския край
Видният български краевед, съосновател преди 20 години на Съюза на краеведите в България и от тогава и до днес - председател на дружеството на краеведите в гр. Варна, защитава статута си на общественик - ревностен родолюбец като автор на книга за родния си край. Този път това е изследването за с. Константиново и неговата околност.
Общоизвестно правило е, че най-добра книга за историята на едно селище ще напише специалистът по история, за икономиката му - икономистът, и пр. Алеко Константинов с оправдано самочувствие се е заел с най-трудното - да проучи и ни предостави книга за създаването и всестранното развитие на старото Дере кьой, днес Константиново, за един период от почти 180 години, при това - литературните податки за което са твърде скромни.
 Книгата е структурирана в една стройна, оптимална за такива случаи схема, която я прави издание с универсален, а защо не - с енциклопедичен за селото характер. В нея може да се намери информация по всички въпроси на материалния и духовния живот на селището и околностите му, при това - сполучливо защитена с фактологически материал и необходимия при нужда добре балансиран коментар.
Авторът демонстрира добро познаване на литературните извори и разумното им и премерено използване. Достойнство на книгата е, че в изложението сполучливо са използвани т. нар. архивни материали - непубликувани документи, някои от които Алеко Константинов наистина за пръв път въвежда в научно обръщение. Без да има някакви научни степени и научни звания, той задълбочено и защитимо ни запознава с всестранното развитие на селището, което иначе не „блести" с някакви особени забележителности в природо-географски, културно-просветен, отраслов и пр. план, но има своето защитено място в живота на варненския край, както и всяко наше селище сред останалите...
 Трудно е да се каже коя част от изложението е най-добре разработена или е най-значима. Това не е и необходимо. Авторът не проявява пристрастие по отношение на изложението, което говори за справедливост и отговорност пред бъдещите ползватели на книгата му. А това е най-трудното за един изследовател-краевед.
Трудно е да се каже и колко време, лишения и финансови разходи са необходими да се издири империчният материал и да се подреди в стройна система с данни за всичко - от броя на кравите и телетата в селото през 1920 г.; декарите от „тежка" и „средна" селскостопанска земя; в 29-те участници в Сръбско-българската война през 1885 г.; списък на учителите в селото в периода 1918 - 1945 г. и пр.
С всички тези задачи Алеко Константинов се е справил безупречно, което му прави чест и говори за рутина.
 Характерно за изследването е, че в него липсва високопарният език, стремежът към използването на чужди думи или изрази със сложен или труден изказ. Изложението е в задължителното за такива изследвания сегашно историческо време; на достъпен за средно подготвения да ползва такъв вид литература и език; без диалекти, с изключение на случаите, където се говори за диалектологията в този край или в случаите, когато се цитират дословно фолклорни материали от този регион - песни, описание на обичаи, празници и пр.
Не бих си позволил да пропусна достойнствата на справочния апарат към книгата - бележки, пояснителни текстове и др., както и добросъвестното цитиране под линия или след някои от разделите в изложението на цитираната или използваната от автора литература - свидетелство за неговата библиографска информираност.
 За съжаление, по отношение пълнотата, начина на представяне и пр. на елементите в отделните библиографски единици не са в съответствие с изискванията на действащите у нас международни и български стандарти.
Впрочем, на дългата лавица от значими краеведски изследвания се появи още едно - книгата на Алеко Константинов за село Константиново и района му. Да ни е честито!
Проф. Марин Ковачев