Електроенергетика и електрообзавеждане на кораба I

Учебникът разглежда въпросите на произвеждането, преобразуването, пренасянето и разпределението на електрическата енергия на корабите, както и проблемите на автоматизацията им, основани на перспективни разработки на българското корабостроене, внедрени на най-новите кораби на БМФ. Проблемите, свързани с използването на електроенергията на корабите и с преходните процеси, не са обект на изданието. Те ще бъдат разгледани в други книги на поредицата.
Основният принцип на изложението произтича от единството и последователността на функционирането на различните системи при произвеждането с голяма надеждност на електрическа енергия с високо качество, т.е. корабната електроцентрала се разглежда като система със сложни вътрешни и външни връзки с останалите системи на кораба. Анализирани са подробно системните и режимни параметри при изменение на товара на електрическата система, проблемите на дистанционното автоматично управление на генераторните агрегати, на изменението на структурата на електроцентралата, както и на защитата против аварийни и ненормални режими.
Учебникът е съобразен освен с програмите за подготовка на електромеханици и механици във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", и с изискванията на Международната морска организация (IMO), адресирани към тази област. Резултат е на двадесет и петгодишната преподавателска и изследователска дейност на автора и може с успех да бъде използван и от всички специалисти по експлоатацията и поддържането на корабното електрообзавеждане.

Общ предговор
Необходимостта от електротехническа подготовка на морските специалисти в България е оценена по достойнство още при създаването на Морската част към войската. Първите учебници за подготовка на курсантите в Морско училище са издадени в началните години на създаването му. Те напълно съответстват на изискванията на времето както по съдържанието си, така и по начина на изложение на учебния материал. Получените знания и умения помагат на випускниците на училището за успешна реализация в гражданския флот и в развиващата се електроенергетика на страната.
Първият електроспециалист в Българския морски флот е назначен през 1957 год. на новопостроения тогава п.х. "Христо Ботев". Впоследствие почти всички корабни екипажи включват в състава си електромеханици.
През 60-те години на 20. век у нас се очертават две тенденции за развитие на подготовката на корабните електроспециалисти. Първата е продължение на традициите на Морското училище (по-късно ВВМУ "Н. И. Вапцаров") и е основана на програмата за обучение на корабни механици със засилено изучаване на електротехнически дисциплини. Учебниците са дело на колектива на новосъздадената катедра "Електротехника" и се характеризират със ясно изразена практическа насоченост.
Втората тенденция се реализира в Техническия университет - Варна, като корабна специализация в катедра "Електроснабдяване и електрообзавеждане".
Анализът на публикуваната през последните 30 години учебна литература в областта на корабната електроенергетика и електрообзавеждане показва, че тя отразява състоянието на корабостроенето през 60-те години - ниска степен на автоматизация, вахта в машинното отделение. Съдържанието й се определя от субективното виждане на автора, неговия опит и научна подготовка.
Междувременно БМФ попълва състава си с автоматизирани кораби. През 1974 год. главен механик В. Масларов въвежда на моторен танкер "Места" организацията на 8-часово безвахтено обслужване. Морският флот навлиза в нов етап на своето развитие, който налага нов подход към подготовката на корабните специалисти.
Разминаването между изискванията на флота и съществуващата учебна литература е отстранено в известна степен чрез ведомствените издания на Българския морски квалификационен център, в които се разглежда конкретната материална част на автоматизирани кораби.
Характерни недостатъци на съществуващите учебници, по наше мнение, са липсата на единен подход и взаимовръзка на корабната електрическа система (КЕС) с другите системи, понякога необоснованото теоретизиране или пък прекалените подробности и конкретизиране, като често се губи основната идея. Анализът обикновено се ограничава до описание на действието на устройството без проследяване на развитието на въпроса.
Целта на автора е да спомогне за подготовката на морски специалисти чрез подход, основан на стимулирането на сравнителен и критичен анализ на различните технически решения и на възможностите за самоусъвършенстване на обучаемия.
За постигането на целта водещи в изложението са следните основни принципи:

• единство на процесите в системата: първичен двигател - генератор - консуматор - работен механизъм;
• логическа обосновка за значението, ролята и мястото на разглеждания въпрос в рамките на системата;
• проследяване на историята и хронологията на развитие на заложените в техническите решения идеи при усъвършенстването на елементната и технологична база;
• единство на силовата енергетика и системите за управлението й;
• многовариантност на възловите елементи на техническите решения и конструктивен подход при анализа им;
• функционална последователност, т.е. редът на изучаваните въпроси да съответства на последователността от действия при "оживяването" на обекта, например въвеждане в действие на корабната електроцентрала.

При разработването авторът е вложил и свои идеи, схемни решения и алгоритми; в такъв вид предложените учебници имат в известна степен монографичен характери.
Авторът изразява благодарност към колективите на катедра "Корабни машини и механизми" и катедра "Електротехника" при ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" за оказаната подкрепа и за полезните препоръки и мнения и се надява, че учебниците са добра основа за подобрение на обучението на морските специалисти, както и че
ще бъдат полезни за всички, имащи отношение към корабното електрообзавеждане.
Варна, юни 2008 г.