Йорк-Анверски правила, 1994. Анализ

Увод
Обща авария и Йорк-Анверски правила
Законът за общата авария води началото си от близо три хилядолетия; счита се, че той е бил използван първо от финикийците през осми век пр.н.е. и за първи път записан в Юстиниановия кодекс в началото на шести век сл.н.е.
През следващите тринадесет века понятието се е развивало различно в правните системи на различните страни. Поради това през 1860 г. в Глазгоу е проведена международна конференция за международно
съгласуване на закона за общата авария и са изготвени резолюциите от Глазгоу. През 1864 г. в Йорк е проведена нова конференция, на която се изработват Йоркските правила. Тези правила са ревизирани в Анверс през 1877 г., когато се появяват първите Йорк-Анверски правила. Те са ревизирани през 1890 г., през 1924 г., когато са въведени буквените правила, през 1950 г., 1974 г. и отново сега - през 1994 г.
Йорк-Анверските правила се въвеждат по споразумение в договорите за превоз. Правилата от 1974 г. са приети почти навсякъде и поради това на практика националните уредби по проблемите на общата
авария изостават.
Измененията от 1994 година
Когато периодите между световните войни са позволявали, Йорк-Анверските правила обичайно се ревизират на 20-25 години, за да бъдат приведени в съответствие със съвременните морски технологии и да
се отчетат последвалите закони, прецеденти, съдебна практика и международни конвенции. На практика именно международна конбенция (Международната конвенция по спасяване 1989 г.) предизвика сегашната ревизия. Тази конвенция в членове 13 и 14 внесе в обсега на спасяването идеята за опазване на околната среда и създателите на конвенцията отчетоха, че това ще се отрази на общата авария, тъй като спасителните възнаграждения се признават за обща авария съгласно правило VI. Поискано беше от Международния морски комитет (СМI) да ревизира правило VI и това бе извършено на конференция в Париж през юни 1990
г. От тази дата Йорк-Анверските правила се наричат "Йорк-Анверски правила 1974, с поправки от 1990". ММК обаче тогава прецени, че поправката на правило VI може да не бъде достатъчна и се реши да бъде извършена цялостна преработка преди да се проведе следващата конференция в Сидни през 1994 г.