Психотерапевт - как да станеш, как да бъдеш и защо си струва?

Психотерапията се счита за най-трудната и най-привлекателна изява на психологическа компетентност, за върха на психологическата реализация, за майсторската професия. Предвид противоречивата и неуредена все още пътека на професионално развитие, психотерапията излъчва сила и тайнственост за стъпващите на нея. Но отново парадоксално е, че основният фокус на интереса „как да станем терапевти“ пада върху формалното – лицензи, стандарти, курсове и сертификати, и по-малко върху психологическото – какво изпитват терапевтите, какъв смисъл намират в работата си, как живеят. Тази книга е за тези въпроси и може да помогне в планирането и подготовката за терапевтична кариера.

Непроницаемостта на професията на терапевта е противоречива: тя отблъсква много хора от терапията, но и изгражда особен авторитет. Обективно погледнато, непроницаемостта се дължи, от една страна, на факта, че традициите на психотерапията у нас са кратки – това е нова професия. От друга страна, непроницаемостта върви с представата за терапевта като човек, работещ с невидими обекти и сили; човек, на когото всичко „му е наред“ и винаги знае „какво ти има“. Защо самовъзприемането и възприемането на позицията на терапевта като такъв авторитет са проблем? Авторитетът създава властови и неравностойни отношения, терапевтично отношение от типа лекар-пациент, в медицинския модел на помагането. В този модел терапевтът притежава знанието за проблема на клиента, предписва му решения и оценява напредъка. За терапевта, който цели да подпомогне автономността на клиента, такъв авторитет пречи на постигането на целта. В този смисъл разкриването на гледната точка на терапевтите може да бъде полезно за работата им: не само за отваряне към клиентите, но и за здраво основаване на работата с тях...

Съдържание:

• ВЪВЕДЕНИЕ 5
   
• Какво е да си терапевт?  10
• Как разбираме чуждия опит? 10
• Как терапевтите говореха за терапията? 12
   
• ЧАСТ I. ДА СТАНЕШ ПСИХОТЕРАПЕВТ 15
• Пасажът към терапията. Среща с терапията 15
• Ранни влияния 22
• Създаване на собствено понятие за терапия 24
• Избор на терапия 27
• Обучение 31
• „Отговорността на обучаващия“ 36
• Осъзнаването като терапевт 38
   
• Част II. Работата на терапевтите 40
• Какво правят терапевтите? 40
• Промените с опита 50
• Еклектика 54
• Работа с личността и личността като обект 55
• Контактът с клиента 58
• Институцията 62
• Общността 65
• Свобода и несигурност 67
• „Тежест“ и „летене“ 68
• Динамика и умора 72
• Откривателство 74
• Самотност 75
• Нещо отвъд 75
• Етикетът „психотерапия“ 76
   
• Част III.
• Смисъл на терапевтите 82
• Терапията и терапевтът 82
• Терапията и клиентът 85
• Терапията и животът 89
   
• ОБОБЩЕНИЕ: Същността и
• границите на терапията 90
• Границите на терапията 90
• Същността на терапията 94
• Методология на изследването 103
• Избор на качествен подход 103
• Философски и интелектуални допускания на подхода 106
• Феноменологията като стратегия за изследването 109
• Роля на изследователя 111
• Процедури на събиране на
• изследователски данни 112
• Участници 112
• Формат на събиране на данните 113
• Процедури на анализ 115
• Процедури за повишаване на валидността 118
• Етически въпроси 119
• Цитирани източници 121