Кратка енциклопедия по корпоративно ръководство

Предговор
Първото десетилетие на XXI век се характеризира с радикална промяна на световния икономически и социален ландшафт. Глобалната финансова и икономическа криза отпраща в историята редица класически теоретични концепции и практики, налагайки нови парадигми за управление на корпоративните структури от всички сфери на бизнеса. Ето защо познаването на арсенала от понятия, концепции и инструменти на съвременното социалноотговорно корпоративно ръководство (Social Responsibility Corporate Governance) трябва да бъде първата стъпка към разбирането на техния комплексен и динамичен профил.
Настоящата „Кратка енциклопедия по корпоративно ръководство“ е един скромен опит за решаване на тази задача. Въпреки своя ограничен обхват, това първо по рода си у нас издание включва основните понятия, представящи най-важните аспекти от ръководството и управлението на съвременните корпорации. С тях се представят моделите и принципите на ценностнобазираното управление, ключовите компетенции на стратегическото корпоративно ръководство, кръгът на заинтересованите лица (стейкхолдери), процеси и дейности в сферата на стратегическото планиране и целеполагане, концепциите и инструментите за финансово осигуряване на бизнеса, някои дименсии на маркетинга и логистиката, управлението на разходите и контролинга, отчетността и одита на корпорациите и др.
Изданието е предназначено преди всичко за корпоративни ръководители и мениджъри, но може да бъде ценен източник на информация за всички, които се интересуват от тази проблематика и желаят да усъвършенстват своите професионални и социални компетенции - фирмени акционери, правни и данъчни консултанти, студенти от висшите икономически училища, журналисти и други.
При интерпретацията на понятията авторите фокусират вниманието си преди всичко върху англосаксонските практики на корпоративно ръководство. Известно е, че голямата вълна на корпоративни сливания и поглъщания от средата на 90-те години на XX век в посока от САЩ към Западна Европа промени съществено философията на корпоративния мениджмънт. Този естествен резултат от нарасналата инвестиционна и политическата активност на големите акционери във връзка с изготвянето и прилагането на корпоративните стратегии предизвика не само разширяване на акционерното представителство в ръководните и надзорните органи, но и привличане на външни експерти при кризисни ситуации.
Англосаксонските икономики обаче се оказаха онази среда, в която генерираните с десетилетия конфликти между стремежите за утвърждаване на добри практики за корпоративно ръководство и властовите злоупотреби на топ-мениджмънта предизвикаха поредица от фалити на водещи мегакорпорации от различни бизнес сфери. Ето защо промените в англосаксонската корпоративна култура са от особена важност за разбирането, обяснението и развитието на българската корпоративна култура и практика.