Корабни енергетични уредби

Предговор
Предложеният на читателите учебник по „Корабни енергетични уредби” е написан в съответствие с учебната програма по едноименната дисциплина от учебния план на специалност „Корабни машини и механизми” в Техническия Университет – Варна. Обучението по „Корабни енергетични уредби” в него води своето начало от 1967 год. и е свързано с имената на преподавателите от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" офицерите инж. Христо Христов и инж. Светослав Славов. През периода 1967-1980 год. лекции по тази дисциплина са изнасяни от проф. д.т.н. А. Г. Курзон, проф. д.т.н. Л. А. Маслов от тогавашния Ленинградски корабостроителен институт, от проф. д.т.н. Живко Добрев от Техническия университет - Рощок и др.
В учебника е обобщен дългогодишния опит от воденето на дисциплината по „Корабни енергетични уредби”. Целта ни е той да бъде едно полезно четиво за подготовката на студентите от специалност „Корабни машини и механизми” и за преподготовката на широк кръг специалисти, работещи в различни области на корабната енергетика като проектиране, техническа експлоатация и ремонт.
Съставянето на учебника е съобразено с обстоятелството, че читателят е усвоил дисциплините "Термодинамика и топлопренасяне", "Корабни парогенератори", Корабни дизелови двигатели", Корабни турбомашини", Корабни спомагателни механизми". Това дава възможност в изложения материал да се постави ударението върху принципите на огранизацията на съвместното функциониране на елементите на корабната енергетична уредба в единна система, способна да осигури движението на кораба, както и производството на електроенергия и топлина на борда.
Съдържанието е разпределено между трите основни вида корабни енергетични уредби – дизелови, паротурбинни и газотурбинни. Най-голям по обем е разделът за корабните дизелови уредби. Това е естествено, защото те са най-разпространени в корабната енергетика. По-малък, но достатъчен обем е отделен на корабните паротурбинни и газотурбинни уредби поради по-малкото им приложение. Необходимостта от задълбочено изучаване на паротурбинните уредби произтича и от обстоятелството, че парното стопанство в дизеловите енергетични уредби и особено в тези на танкерите значително нарасна по своя обем и сложност през последните 25-30 години. Що се отнася до газотурбинните уредби, в последните 10-15 години се забелязва тенденция към нарастване на използването им при свръхбързоходни пътнически кораби и перспективни видове транспортни кораби.
Всички критични бележки към изложения материал ще бъдат приети с благодарност от авторите на учебника.
От авторитe