Морски илюстрован тълковен речник

Предговор

В настоящия Морски тълковен речник са включени 1233 речникови статии, чрез които се разясняват над 3000 термина, понятия и наименования от:
- морската търговия, морския транспорт, морското право и морското застрахователно дело;
- морската практика, навигацията и лоцията;
- военното корабоплаване;
- устройството и конструкцията на кораба и корабното обзавеждане;
- географията на морското корабоплаване и океанологията;
- експлоатацията на пристанищата и тяхното обзавеждане;
- историята на корабоплаването и корабостроенето, морските легенди и митове;
- морските традиции и ритуали;
- ветроходството - крейсерско, състезателно и туристическо, а също така и останалите морски спортове.
Някоиот термините, разяснени в речника, нямат пряко отношение към корабоплаването, но те са непосредствено свързани с морската търговия, морското право иморското застрахователно дело.
Речникът е предназначен за най-широка публика: професионални моряци; курсанти, студенти и курсисти от висшите и средните морски учебни заведения; студенти по право и икономика; журналисти с афинитет към морската тема; моряци-любители; яхтсмени. Освен това той е удобен справочник за хора от бизнеса, които превозват стоките си по море, както и за застрахователи, брокери и корабни агенти. Богатата илюстрация в него го прави по-разбираем и достъпен за ползвателите му.
Тъй като почти всички морски термини са чуждици в българския език, е показана и тяхната етимология. Голяма част от документите в морското ни корабоплаване се съставят на английски език. Това наложи да се даде аналогът на английски език на термините, понятията и наименованията.
Някои морски термини с чужд произход се заменят сполучливо от български думи. Например ватерлиния - водолиния, буксироване - влачене, швартови - вързала. Но трябва да се отбележи, че в морската практика много от тях се използват успоредно. В недалечното минало е имало опити за почти цялостно побългаряване на морската терминология. Всички те се оказаха несполучливи. Морските термини са се утвърждавали в националното корабоплаване повече от век. Голяма част от тях идват от Русия заедно с българскитеморски специалисти, завършили образованието си в мореходните училища на Санкт Петербург и Одеса. Но термините са се прехвърлили в руския флот от Холандия още по времето на цар Петър Велики (1672-1725). Съвсем млад, най-видният строител на руския военен и търговски морски флот две години учи корабно дело в Амстердам под чуждо име и сам работи като дърводелец в холандските корабостроителници.
 През първата половина на XVII век в Амстердам е създадена Обединената източноиндийска компания. Тя завладява морската търговия в Далечния изток. По същото време е основана Амстердамската банка, която инвестира най-вече в корабостроенето и корабоплаването. Холандски военни кораби превземат остров Ява, част от източното крайбрежие на Северна Америка, южните райони на Африка. Амстердам през XVII век се превръща в център на световното морско корабостроене и корабоплаване. Ето защо в морската терминология на големите европейски страни, включително и Англия, навлизат и продължават да присъстват до днес много холандски думи. От Холандия през Русия те са дошли и в българския морски лексикон.
Все още в морските среди съществуват различни мнения за правоговора и правописа на някои термини. Например има автори, които твърдят, че фрегата и корвета са в мъжки род итрябва да се пишат и произнасят фрегат и корвет. Според авторитетни издания по езикознание и речниците това е неправилно. Думата фрегата на италиански език (fregata), откъдето идва, е в женски род. Същото се отнася и за думата corvette във френския език. Разбира се, това не е достатъчен аргумент в един евентуален бъдещ спор. За съставителя и издателите на настоящия речник основен критерий за правопис и правоговор са изданията на БАН. В правописния речник на съвременния български книжовен език думата е фрегата, а не фрегат. Същото намираме и в Българския тълковен речник. В Речника на чуждите думи в българския език думите са в женски род- корвета и фрегата.
Нерядко в морската литература се използва думата водоизместване вместо водоизместимост. Но нали по същата логика би следвало да употребяваме товаровместване вместо товаровместимост? Да оставим логическите упражнения и да се обърнем към Правописния речник на съвременния български книжовен език. Там няма дума водоизместване, а има водоизместимост. Вероятно и други думи от настоящия речник биха възбудили езикови спорове, но искаме да уверим ползвателите и читателите на това издание, че при всяко съмнение, кръстосване на мнения и наличие на противоречия сме се обръщали към най-авторитетните източници.
Много от речниковите статии излизат далеч от рамките на обикновеното кратко тълкувание и дават по-широка информация, тъй като стремежът навсички, които работеха поречника, е той да има значима познавателна и практическа стойност.
Освен посочената литература, за конкретизирането на термините, понятията и наименованията и тяхното съдържание са водени в различно време индивидуални беседи с изтъкнатите български морски специалисти, капитаните далечно плаване: Васил Вълчев, Васил Рангелов, Илия Стоилов, Красимир Съмналиев, Лазар Парушев, Людмил Василев, Неделчо Карабаджаков, Славей Василев, Стоян Ковачев и главните механици: Михаил Русев, Оник Папазян, Стефан Петков, Херувим Славков, за които сърдечно им благодаря. Благодаря и за прецизно свършената работа от страна на рецензентите и консултантите на речника.

М. М.