Terminologia Latina Medicinalis - за "Фармация" и „Помощник-фармацевт“

ПРЕДГОВОР

ЕЗИКОВИТЕ ОСНОВИ НА МЕДИЦИНСКАТА И ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ

Латинският език (lingua Latina) е езикът на Древен Рим. Римската държава, просъществува
като Римско царство (753 – 509 г. пр. Хр.), Римска република (508 – 27 г. пр. Хр.) и Римска империя
(27 г. пр. Хр. – 476 г./1453 г.). Варварските нашествия слагат край на Западната Римска империя
през 476 г., а Източната, наречена по-късно Византийска империя, оцелява до 1453 г., когато пада
под властта на османските турци. Названието латински произлиза от името на племето Latini,
обитавало в Древността областта Latium в западната част на Централна Италия, където през 753 г.
пр. Хр. е основан град Рим.

Защо и как се преплитат пътищата на медицината с латинския език?
Европейската медицина възникниква в научните школи на Древна Гърция ок. V в. пр. Хр. За
неин основоположник се счита Хипократ от остров Кос (ок. 460 г. пр. Хр – ок. 370 г. пр. Хр.), един
от най-бележитите лекари и теоретици на медицината в Античността, останал в историята като
„баща на медицината“. Естествено е, че медицинската терминология в най-ранния период от своето
развитие е изкована на старогръцки език, тъй като нейни създатели са Хипократ и всички негови
предшественици, ученици и последователи, работили на естественонаучното и медицинското
поприще. Много от тези термини са оцелели и се използват и до днес.

С превземането на Древна Гърция от Рим през 146 г. пр. Хр. и превръщането ѝ в римска
провинция се създават благоприятни условия за изучаването и развитието на медицинската наука на
римска почва, а ок. I в. сл. Хр. можем да говорим и за латинизиране на терминологията.
Забележително е делото на Авъл Корнелий Целз (ок. 25 г. пр. Хр. – ок. 50 г. сл. Хр.), автор на
енциклопедичния медицински труд De medicina в осем книги, който целенасочено се опитва да
приспособи езикa на медицината към римската среда, използвайки различни езикови техники и
похвати – латинизира някои от гръцките термини, заменяйки окончанията им с латински, превежда
други, запазвайки образността на техните метафори (напр. caecum вместо typhlon, „сляпото черво“,
dentes canini вместо kynodontes, „кучешки зъби“ и др.), за трети създава латински еквиваленти. Целз
и неговите последователи в периода I–V в. (най-изявени от които са Скрибоний Ларг (I в.), Теодор
Присциан (IV–V в.), Касий Феликс (V в.)) променят облика на терминологията, като включват
латинизирани заемки, калкират (превеждат буквално) гръцки думи, създават неологизми, добавят
терминологични значения на думи от ежедневния латински език, създават производни термини от
гръцки и латински произход.

След слизането на Западната Римска империя от културната сцена, в спасителен кораб за
медицинската наука и образование се превръща Александрия, изключително важен научен център
през Елинизма и Римската епоха, чрез който гръцката медицинска традиция и книжнина се
съхраняват и разпространяват във Византия, а по-късно и в арабския свят.

Своят дял в развитието на медицината имат и арабските учени (VIII–XII в.), най-известен от
които е Авицена (X–XI в.). Те превеждат, изучават гръцки медицински текстове и на свой ред стават
автори на медицински трактати и научни открития. Тяхното дело обогатява езика на медицината с
арабски термини, разширява медицинското познание и благоприятства по-нататъшното му
разпространение в Западна Европа през Средновековието, където то се възражда и процъфтява.

Огромна роля в това отношение изиграва медицинската школа в Салерно (IX в.), известна като
Schola Medica Salernitana, чието обучение се основава на латинските преводи на Хипократ и Гален.
В университетите, появили се в Западна Европа през XI–XIII в., медицината се
институционализира като академична дисциплина и по този начин възникват благоприятни условия
и среда за съхраняване, предаване и развитие на античните и арабските медицински знания и за
подготовката на множество обучени лекари. Това дава изключителен тласък на развитието на
медицинската наука през Ренесанса.

Въпреки преклонението на ренесансовите учени пред културния феномен на Древна Гърция,
гръцкият език не може да се мери с латинския по популярност в научните среди на Ренесансова
Европа. Ето защо латинският отново става носител на медицинските научни достижения през
вековете, след като на него се превеждат много от призведенията на гръцки и арабски език и до XVIII
в. включително. Tрадицията повелява медицинските съчинения и дисертации да се пишат на
латински.

Характеристика на медицинския език
В наши дни за латинския език несправедливо се употребява названието „мъртъв“. Освен че
той е единият от двата официални езика на града държава Ватикан, неговото съществуване
продължава в различни форми – като език на Римокатолическата църква и като терминологичен език
на много науки – медицина, биология, химия, ботаника, право и др.

Тук е мястото да изясним, че названието латинска медицинска терминология е неточно или
по-скоро непълно, тъй като езикът на медицината е в такава степен латински, в каквато – и гръцки.
Той е резултат от симбиозата на двата езика в хода на развитието на медицинската наука. От
взаимодействието между тях се ражда терминологичният инструментариум на медицината във
всичките ѝ клонове. Гръко-латинският медицински език е едновременно носител на
приемствеността през вековете и средство за интернационална комуникация в научните среди.
Медицинската терминология се характеризира с прецизност, яснота, краткост и информативност. Тя
е съхранила исторически наложилите се термини, съпътствали развитието на науката, и
същевременно е селектирала най-продуктивните и информационно ефективни модели от двата
езика.

В медицинския терминологичен апарат се открояват три съдържателно обусловени дяла –
анатомичен, клиничен и фармацевтичен (фармакологичен). Ключов момент в изучаването на
терминологията им е познаването на специфичните сфери на влияние на латинския и гръцкия1 език
върху всеки от тези дялове. Водещо значение при анатомичната и фармацевтичната номенклатура
има латинският, а по-голямата част от клиничните понятия – названията на заболявания,
патологични процеси и явления, диагностични и терапевтични методи – са от гръцки произход.
Съвременните медицински термини продължават да се образуват като своеобразно съчетание на
елементи с латински и гръцки произход.

Латинският език и фармацията
Фармацевтичната терминология представлява система от специализирани термини,
използвани в различни области на фармацевтичната наука и практика. Тя се формира на основата на
няколко взаимно свързани научни дисциплини – ботаника, фармакогнозия, фармакология, химия и
фармацевтична технология. Всяка от тях има свой специфичен терминологичен апарат, изграден на
основата на латински и гръцки езикови елементи, а латинските наименования са традиционна и
стандартизирана част от редица професионални номенклатури. Ето защо изучаването на латински
език в курса на обучение на бъдещите фармацевти и помощник-фармацевти не е просто реверанс
към славата на една отминала епоха и нейния езиков модел. То е въведение в професионалния език
на медицината и фармацията.

Настоящият учебник по Латинска медицинска терминология за специалностите
„Фармация“ и „Помощник-фармацевт“ не си поставя за цел изграждане на филологически знания
по латински, а е насочен към усвояване на основополагащите граматически и терминообразувателни
принципи, необходими за разбирането, образуването и правилната употреба на термини в
медицинската и фармацевтичната практика. По този начин изучаването на латинския език се
превръща не в самоцел, а в средство за формиране на необходимата терминологична основа за
бъдещата професионална комуникация на фармацевта.