Фолклор и фолклористика - пресечна точка на съдби

Тази книга представя научните постижения и приносите за българската фолклористика и етнология на големия български учен проф. д.ф.н. Тодор Иванов Живков и на един от неговите ученици – проф. д.ф.н. Анатол Василев Анчев. Двама учени, създали свои научни школи.
Тя проследява пътя на А. Анчев в науката. Разкрива взаимоотношенията на учените в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, трудностите при осъществяването на новаторските идеи от инакомислещите, опитващи се да разчупят статуквото във фолклористиката и етнологията, използвайки нов научен подход и нетрадиционен инструментариум, и прилагайки интердисциплинност в научните си работи. Акцентира върху упоритата и многостранна дейност за популяризирането, прилагането и утвърждаването от проф. Анчев на аналитичнопсихологически подход при изследването на българската традиционна култура и положителните резултати, постигнати в тази област от него и от учениците и последователите му.

Показано е, че А. Анчев в крайна сметка успява да постигне две забележителни неща за българската наука – да създаде българска аналитичнопсихологическа антропология и да наложи като обект на научно изследване сънищата в българската традиционна култура.
 

Книгата се явява своеобразна история на българската фолклористика от средата на седемдесетте години на ХХ век до края на двайсетте години на ХХI век, представена през погледа на проф. Анатол Анчев.
 

Анатол Василев Анчев е професор е в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, доктор на филологическите науки, създател и ръководител на „Семинари по аналитичнопсихологическа антропология“.
Автор е на редица статии, студии и монографии в областта на историята на българската етнология и фолклористика, обредността (преди всичко българската традиционна сватба), българските народни занаяти, българския песенен фолклор, вярванията, сънищата, лудостта в българския фолклор, съвременни прояви на фолклора и т.н. През последните три десетилетия в своите научни разработки работи усилено за създаване и утвърждаване на българска аналитичнопсихологическа антропология. С логото на „Леге Артис” са книгите му „Юнгиански подход към българския фолклор“ (2007) и „Вампирите в българския фолклор“ (2008).