Клинично значение на туморните маркери

В широкия смисъл на понятието туморен маркер е всеки показател, чиято концентрация може да се повиши при наличие на неопластичен процес в организма. В този смисъл класически туморни маркери са, напр. скоростта на утаяване на еритроцитите и лактатдехидрогеназата. Такива маркери се повишават и при възпалителни или некротични процеси – т.е. са много неспесифични за неопластично заболяване. В тесния смисъл туморните маркери са макромолекули, чието образуване и нарастване на концентрацията в организма по някакъв начин са свързани с възникването и разпостранението на злокачествени тумори.

Те могат да бъдат свързани с клетъчната мембрана и да бъдат изследвани с хистохимични способи или да се синтезират и екскретират от туморната тъкан, да се освобождават при разпад на тази тъкан или да се образуват от други клетки под влияние на туморния растеж, като се отделят в телесните течности и да се определят там. Тази група туморни маркери, които се изследват в кръвен серум или урина са обект на по-нататъшно обсъждане.