Лимфна дисекция при ендометриален карцином - място, обем и значение

Ендометриалният карцином е най-честото онкогинекологично заболяване в развитите страни. Въпреки че тази локализация е била обект на многобройни проучвания, има много неяснота и спорни моменти по отношение на обема на хирургичното лечение и по-специално определяне на ролята на лимфна дисекция. Тазовата и парааорталната лимфна дисекция е сложна хирургична процедура, крие рискове както за интраоперативни, така и за следоперативни усложнения.

Значението и от онкологична гледна точка има няколко аспекта: наличието на лимфни метастази е най-силно изразеният в негативен план прогностичен фактор; лимфният статус участва в определяне на стадия на ендометриалния карцином; липсата или доказването на лимфни метастази в лимфните възли е предиктивен фактор за (не)прилагане на адювантни терапии. Освен това няма единно мнение за типа следоперативни терапии при пациенти с лимфни метастази. От друга страна наличието на лимфни метастазисе обуславя от други неблагоприятно прогностични фактори, като хистотип, глейдинг, дълбочина на миометралната инвазия, лимфоваскуларна инвазия, двойнонегативен хормоналнорецепторен статус, имунохистохимична свръхескпресия на онкогени.

Темата за индикациите и вида на лимфната дисекция при пациенти с ендометриален карцином е била обект на мащабни проучвания дълги години. Това издание обаче разглежда редица спорни и недокрай изяснени въпроси, свързани с индикациите за лимфна дисекция, видовете лимфни дисекции и концепцията за сентинелна лимфна биопсия.