Класически психоанализ

Текущото представяне е насочено към разясняване на основните принципи на класическата психоаналитична теория и представяне на различните описателни модели или парадигми, използвани в нея. Надявам се да изясня някои погрешни схващания за психоанализата и да дам основа за логическото разширяване на психо­аналитичната мисъл в психотерапевтичната работа. От около 1900г. психоаналитичното мислене оказва влияние върху появата на един от клоновете на психологията, върху метода за изследване и описание на човешкото поведение и върху начина на лечение на психичните разстройства. Някои критици могат допълнително да добавят, че психоанализата също е формирала квазирелигиозна култура. Тази книга не е предназначена да създаде „вярващи“ или да пропагандира система от вярвания.

Всъщност всяко задълбочено четене на Фройд ясно би подсказало за ума на критичен, прагматичен, еклектичен учен, интелектуалец, който непрекъснато поставя под въпрос и оспорва собствените си вярвания и вярванията на други хора. Не можем обаче да избягаме от историческото наследство на науката, медицината и психологията, което често произтича от магически и/или религиозни предшественици (Fenichel, 1945). Докато психоанализата също е изпълнена с много жаргон, който допълнително поддържа един мистериозен, езотеричен контекст, аз ще положа всички усилия да сведа този жаргон до сравнително прости дефиниции, което всъщност е в съответствие с традицията на самия Фройд. За тези от Вас, които не са чели много от оригиналните съчинения на Фройд, бих Ви призовал да го направите. Не само, че творчеството му обхваща огромен материал, обхванат в 24-те тома на “Стандартното издание на съчиненията на Фройд”, но и стилът му на писане е ясен, кратък и често приятен. Освен това е освежаващо да прочетете оригиналния източник, за разлика от множеството предложени интерпретации и критики. Често ме учудват многобройните страни на Фройд, които се разкриват в работата му: неговите саморазкрития в тълкуването на сънищата, човечността в неговите казуси, неговият прагматизъм в критиката на собственото му мислене и корекциите на концептуалните му грешки, неговите социални и културни страсти и дори понякога смирението му пред психологията на жената и признанието му, че често не успява да я разбере. Независимо дали човек е съгласен с фройдистката перспектива или не, този възглед за човека има драматични последици за западната цивилизация. Някои учени твърдят, че Фройд ни е нанесъл третото най-голямо нарцистично нараняване в периода на модерното време. Първият удар е бил нанесен от Коперник, който ни казва, че не сме центърът на Вселената, вторият – от Дарвин, който казва, че сме произлезли от маймуните, а третият – от Фройд, който казва, че не сме в пълен контрол над мислите и действия си, че не сме господари на собствения си дом. С такова едно предизвикателство към свободната воля не е чудно, че психоанализата е била и е обект на толкова много противоречия.