Увреждания при метаболитен синдром и неалкохолна мастна чернодробна болест

Честотата от затлъстяване, захарен диабет тип 2, хипертония и дислипидемия, които формират основните компоненти на метаболитния синдром, се увеличава прогресивно в повечето държави по света, независимо от тяхното развитие, включително и в България. Доказани важни етиологични фактори за тази тенденция са липсата на физически упражнения, увеличаването на консумацията на високоенергийни храни и промените в околната среда. Напоследък се установи, че голяма част от пациентите с метаболитен синдром развиват неалкохолна мастна чернодробна болест (НМЧБ), които са рискови фактори за сърдечно-съдово заболяване, бъбречна дисфункция, когнитивни разстройства и др. Оказва се, че пътищата на увреждане при тези разстройства са сложни, взаимозависими и припокриват в причинно-следствени връзки.
 

Доскоро се смяташе, че метаболитният синдром е заболяване на възрастните. Това, което е по-тревожно, е огромното увеличаване на случаите на затлъстяване и хипертензия при деца, в резултат на което тези деца вероятно ще развият други прояви и придружаващи заболявания на метаболитния синдром като възрастни. Въпреки многото проучвания точната причина (и) за това тревожно увеличение не е ясна. Дискутирани са инсулиновата резистентност, нискостепенното системно възпаление, ниското тегло при раждане, храненето на майката, така и диета от ранна детска възраст, която е с високо съдържание на въглехидрати и наситени мазнини. Предполага се, че затлъстяването, инсулиновата резистентност, диабет тип 2 и хипертонията се проявяват в резултат на генетични фактори и унаследяване на мутации в системите за контрол на хранителния прием и енергиен метаболизъм, засягащи специфични хипоталамични ядра, техните рецептори и невротрансмитери.
 

Друго основание за тревога, с което се свързва епидемията от метаболитен синдром и съпътстващите го изброени заболявания, е НМЧБ. Тя е най-разпространената причина за абнормална чернодробна функция и включва болестен спектър, вариращ от проста стеатоза до неалкохолен стеатохепатит и цироза, поради което се разглежда като чернодробна проява на метаболитния синдром. НМЧБ заслужава особено внимание, защото през последното десетилетие се наблюдава тревожно нарастване на разпространението ѝ, което корелира с това на метаболитния синдром. Установено е, че около 20% от пациентите със стеатохепатит развиват цироза до края на живота си и вероятно (според СЗО) през следващите десетилетия най-малко 2 млн. души ще развият цироза поради неалкохолна чернодробна стеатоза, което ще стане водещ показател за трансплантация на черен дроб. Същевременно конкретните причини и точните механизми за тази прогресия не са достатъчно изяснени. Освен това, патологичната тежест на НМЧБ не се ограничава само до свързаната с черния дроб заболеваемост и смъртност. НМЧБ заедно с метаболитния синдром се е превърнала в мултисистемна болест, засягаща някои извънчернодробни органи и важни регулаторни пътища. Данни от актуални проучвания породиха опасения, че НМЧБ може да бъде нов и основателно добавен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания, хронична бъбречна болест, колоректален рак, ендокринопатии, както и когнитивни разтройства.
 

Настоящата монография разглежда проучени основни патофизиологични механизми на чернодробни увреждания, свързани със затлъстяването и инсулиновата резистентност, които съществуват едновременно в патогенезата на метаболитния синдром и неалкохолната мастна чернодробна болест. Отделено е внимание на съвременните схващания за ролята на етиологичните фактори, оксидативния стрес, възпалението, нарушенията в липидния метаболизъм и видовете клетъчна смърт, сложните взаимодействия между тях, хранителните навици и гените, които играят важна роля в патобиологията на метаболитния синдром и свързаните с това многосистемни увреждания.
 

От патофизиологична гледна точка по този начин се предлага база за проучване на стратегии за ранното лечение на всички съпътстващи метаболитния синдром и НМЧБ увреждания, както и определянето на информативни биомаркери за прогнозиране на риска от бъдещото им развитие и прогресия.