Данъчна автономност на местните власти

Съдържание
Увод 
Глава първа
Теоретични основи на местната данъчна автономност
1. Нормативен и позитивен подход към данъчната практика на регионите
1.1. Нормативен подход към данъчната практика на регионите 
1.2. Позитивен подход към данъчната практика на регионите
2. Необходимост от балансиран подход към проблемите на регионалната данъчна практика 
3. Приходна автономност и местни данъци - постановка на въпроса от позициите на балансирания подход 
3.1. Понятие заместен данък и данъчна автономия 
3.2. Модели за разпределение на данъчните правомощия 
4. Мотиви, ползи и ограничения на местната данъчна автономност 
4.1. Движещи сили и цели на политиката на данъчна автономност
4.2. Ефект на изтласкване и междурегионална данъчна конкуренция 
Глава втора
Дизайн на системата от местни данъци
1. Параметри на регионалната данъчна политика - проблемни моменти при избор на данъчни правомощия
1.1. Проблеми на данъчната политика в условията на децентрализация - налагане на данъци, определяне на база и размер на облагането
1.2. Проблемът относно администрирането на данъците в условията на децентрализация 
2. Критерии за избор на местни данъци и препоръчителен вариант за тяхната реализация 
3. Избор на форми на местно данъчно облагане - данъци върху недвижимата собственост и данъци върху доходите
3.1. Данъците върху недвижимата собственост в качеството на местен приходоизточник 
3.2. В търсене на алтернативни източници на местни приходи - данъци върху доходите на физическите и юридическите лица
4. Избор на форми на местно данъчно облагане - данъци върху потреблението 
4.1. Възможности за местно използване на данъка върху добавената стойност 
4.2. Други данъци върху потреблението в качеството на местни приходоизточници 
Глава трета
Данъчна автономност на местните власти в Република България
1. Законодателни рамки на местното самоуправление и данъчната автономност 
1.1 Нормативни основи на местното самоуправление в Р. България 
1.2 Местно данъчно облагане в Р. България - законодателни аспекти
2. Качествена оценка на данъчната самостоятелност на българските общини
2.1 Параметри на местната данъчна автономност и форми на местно облагане 
2.2 Необходимост от симетрия между местни данъчни правомощия и общински разходни отговорности
3. Количествени показатели за оценка на данъчната автономност на българските общини
3.1 Данъчна самостоятелност - сравнителен анализ в рамките на ЕС
3.2 Местните данъци като основа на собствените приходи на българските общините
4. Данъчната автономност на българските общини в перспектива 
4.1 Цели и общи мерки за усъвършенстване структурата на законодателството и за опростяване на нормативната среда
4.2 Конкретни мерки за реформиране системата на местните отговорности и правомощия
Заключение
Литература

Увод
Последните две десетилетия на XX век и началото на XXI век се характеризират с подчертан интерес към теоретичните въпроси, касаещи приходната (в т.ч. данъчна) самостоятелност на местните власти. В същото време редица правителства предприемат стъпки в посока разширяване правомощията на местните органи на управление. В страните с развита пазарна икономика приходната (в т.ч. данъчна) децентрализация се използва като инструмент за реорганизиране на държавното управление с цел повишаване ефективността на предлагане на публични блага. Развиващите се страни разглеждат този процес като възможност за решаване на проблемите, свързани с неефективното функциониране на правителствата, макроикономическата нестабилност и незадоволителното качество на икономическия растеж. В държавите от Централна и Източна Европа приходната децентрализация е естествен процес, следствие от природата на прехода към пазарна икономика. В Латинска Америка акцентът се поставя върху натиска на местните общества към разширяване на гражданските права и към налагане принципите на представителната демокрация. В Африка целта е запазване целостта на държавите. При определени обстоятелства разширяването на местните правомощия в областта на облагането се „мотивира от нуждата да се подобри осигуряването с публични услуги на значителен брой потребители и разбирането на ограничените възможности на централното администриране. Този мотив обикновено се отнася до практиката на страните от Източна Азия.
Политиката на разширяване на данъчните правомощия на регионалните власти има за резултат оптимизиране на вертикалните финансови отношения в публичния сектор и повишаване на икономическата ефективност и общественото благосъстояние. Данъчната децентрализация съдейства за
утвърждаване и разширяване на демокрацията (пряка и представителна) чрез прилагане принципа на субсидиарност и разширяване участието на гражданите в процеса на вземане на решения. Общинската приходна самостоятелност способства за съхранение на историческата, религиозна и етническа идентичност на отделни групи в общността и следователно кореспондира с базисни ценности на съвременната цивилизация, между които толерантност и уважение на различията.

.......