Най-мъдрият в стаята

Видните психолози описват най-полезните прозрения от социалната психология, които могат да ви помогнат да станете „мъдри“: мъдри по въпроса защо хората се държат по определен начин, както и как да използвате това познание в разбирането и оказването на влияние върху хората във вашия живот.


Когато сме изправени пред предизвикателство, често се обръщаме към тези, на които се доверяваме за мъдър съвет. Приятели, роднини и колеги: някой, който разполага с най-добрия съвет как да повишим продажбите си, с най-полезните насоки за начина, по който да отглеждаме децата си, или с най-прозорливото разбиране за продължаващ конфликт. В „Най-мъдрият в стаята“ известните социални психолози Томас Гилович и Лий Рос задават въпросите: „Защо? Какво знаят тези хора? Какво стои в основата на тяхната мъдрост?“ Като университетски преподаватели и изследователи, които специализират в изучаването на човешкото поведение, авторите се питат на какви общи принципи на човешката психология разчитат те, за да правят такива заключения.


Авторите отначало отбелязват, че мъдростта, за разлика от интелигентността, изисква известни прозрения за хората – техните надежди, страхове, страсти и импулси. Това важи за бизнес лидера, който ръководи компания от списъка Fortune 500, за кандидата, стремящ се към обществен пост, за художника, опитващ се да създаде художествено произведение, което ще остане за поколенията, или за самотния родител, който иска да помогне на детето си да премине през непокорните юношески години. За да е мъдър – твърдят те, – човек трябва да е психологически грамотен.


Гилович и Рос показват, че за да се отговори на всеки поведенчески въпрос, е от съществено значение да се разберат детайлите, особено скритите и фини подробности, за ситуационните сили, които ни въздействат. Разбирането на тези сили е ключът към помъдряването в начина, по който разбираме хората и събитията, на които се натъкваме, както и към по-мъдрото справяне с неизбежните предизвикателства, изпречващи се на пътя ни, а може би дори и ключът към превръщането в „най-мъдрия в стаята“