Вратата

Увод
Тази книга е написана за вас чрез мен. Аз предадох съдържанието ѝ максимално точно въпреки хаоса, който цареше около мен. Занимавах се доста време, преди да я напиша, с писателство в екстрасензорен вариант, като можех да предсказвам в минало, настояще и бъдеще време. Хаосът, за който споменах по-горе, беше главната причина тази ми дарба да премине в нещо много по-мащабно. Нека да уточня как точно става изписването на информация, която се приема по този така да го наречем екстрасензорен канал. Задържам химикала на листа и извън волевия контрол, който имам над ръката си, тя започва да се движи, изписвайки текст, независимо дали имам въпрос, или не. Именно по този начин беше написана книгата, която държите в ръцете си. В първите години на прохождането ми в тази така чужда за много хора материя (което си беше един страхотен шок) имах контакт с Ерос – така се представяше. На мен ми беше дадено името Нана, а по-късно и библейското Йоана. Впоследствие и малко преди да напиша (приема) книгата, се появи Нерон. Тогава започна и завихрянето, което не си и представях, че може да ми се случи, но фактът си е факт. За мен няма нищо по-явно и точно от фактологията на нещата и искам или не това нямаше значение. Писанията, есетата или писмата до мен, независимо как ще ги назова, просто се изливаха върху листите. Чела съм и друга подобна литература, но тя наистина е подобна, написана по подобен начин, но също с доста силен емоционален заряд. Нямам никаква изгода да си измислям нещата, които пиша. Хората, които ме познават, знаят много добре това и се надявам, че и при вас ще е така. Аз самата подхождах с доста недоверие и скептицизъм към подобен род четива, докато не се случи и с мен. Интерес имах, дори доста голям, но никога не вярвах напълно, че тези неща, които са написани от други автори по подобен начин, са на сто процента истина. Четете умерено и толкова, колкото смятате, че можете да асимилирате в момента. Не прибързвайте с изводите, защото, както беше и при мен, след всяко следващо есе се появяваше нов извод, който се преобразуваше в следващ и пак в следващ. Или иначе казано, правете си изводи, но не се стремете да обобщавате всичко, което сте разбрали до момента, и по този начин да слагате край на разсъжденията си чрез някакво заключение.
 Тази книга е за широкоскроени хора, хора, които нямат навика да обръщат гръб на всяко едно неразбрано нещо в живота си, а напротив – стремят се всячески да разберат именно нещата, които провокират с тази своя загадъчност и неизвестност. Нещо като задача по математика, в която търсим неизвестното X. Докато я пишех и най-вече след завършването ѝ, разбрах много неща, които са били от такава важност за мен, колкото е всяко едно мое вдишване и издишване. Но дори една толкова добра композиция от данни все още не е в състояние да ми донесе нужното удовлетворение, за да стопирам вечния процес на безпокойство, причинено от негодуванието и несъгласието със света, в който всички ние живеем. Например:
1. Какво всъщност е самият той – животът?
2. Раждане, живот и смърт – що за колело е това и ако е колело, кой го кара?
3. Да приемем, че животът е колело с велосипедист (Бог), и питаме: Велосипедистът сляп ли е да види в колко окаяно състояние е колелото му?
Въпросите са много, а аз се чувствам като човек, който е намерил най-голямото, безценно, несметно богатство на Земята. И понеже съм дресирала перфектно егоиста в себе си, го споделям с всеки, който пожелае да получи знанието и усещането, което носи тo. То наистина е голямо.
Това е книга за пътешественици, за хора, които пътуват в своята житейска авантюра. Пътят невинаги е гладък, има и чакъл, и дупки, но този, който наистина приеме живота си като път, той неминуемо все някога ще стъпи на асфалт от класа.
Както и да напиша този увод той не може да обясни какво точно иска да каже книгата. За всеки един от вас тя може и ще означава нещо различно.
На всички пътешественици – на добър път!

Нана