Диагностика и лечение на остри мозъчни инсулти

Издават:
Медицински университет – Варна, ISBN 978-619-7137-65-1
Издателска къща СТЕНО, ISBN 978-954-449-833-7

Предговор
Мозъчносъдовите заболявания са глобален медицински и социален проблем поради високата болестност, смъртност и инвалидност, които причиняват. По данни на Световната здравна организация годишно от мозъчен инсулт заболяват 15 млн. души по света, от които 5 млн. умират и 5 млн. остават трайно инвалидизирани. Острият инсулт представлява интердисциплинарен проблем, ангажиращ различни медицински специалисти (невролози, ангиолози, съдови хирурзи, едноваскуларни терапевти, кардиолози, рентгенолози, общопрактикуващи лекари, неврорехабилитатори и др.).
Настоящото ръководство представя видовете диференцирано и недиференцирано лечение при пациенти с остър инсулт в зависимост от вида, тежестта и наличните показания за съответния тип лечение. Практическото ръководство представя типа поведение, което е предпоставка за ранна диагноза и избор на правилен терапевтичен подход. Прилагането му от различни специалисти – невролози, неврохирурзи, съдови хирурзи, неврорентгенолози, допринася за оказване на високо качество на диагностични и лечебни здравни услуги, които са съобразени с нивото на компетентност на здравното заведение и индивидуалната характеристика на конкретната съдова патология.
Ръководството включва препоръки, обобщени в консенсуси, базиращи се на резултати от мултицентрови рандомизирани клинични проучвания или метаанализи (ниво на доказателства А), едноцентрови или нерандомизирани проучвания (ниво на доказателства В) и експертни препоръки или терапевтични стандарти (ниво на доказателства С). Терапевтичните и процедурни препоръки са градирани като задължителни (клас I), препоръчителни (клас II) и без ефект (клас III).
От съществено значение за повишаването на качеството на обслужване на пациентите с инсулт е разработването на диагностично-лечебни алгоритми (протоколи), които дават ценна информация за всички ключови ресурси, необходими за планирането на болничната дейност на различни нива, като същевременно съдейства за сближаването на реалните с теоретичните процеси при отчитане на качеството на болнична дейност.
Ръководството съдържа седем раздела. Те включват информация за видовете инсулти, принципите за поставяне на диагноза и поведение в зависимост от типа и тежестта на инсулта, принципите за провеждане на рехабилитация и вторична профилактика и представя изработени собствени алгоритми въз основа на съществуващите международни и национални стандарти.

Съдържание
Рецензия от доц. д-р Явор Енчев, д.м.н.
Рецензия от доц. д-р Лиляна Петрова Хавезова, д.м.
Предговор
РАЗДЕЛ I. ВИДОВЕ ИНСУЛТ
1.1. Исхемичен мозъчен инсулт – инфаркт (ИМИ)
1.2. Мозъчна хеморагия
1.2.1. Паренхимен мозъчен кръвоизлив (ХМИ)
1.2.2. Субарахноидална хеморагия (САХ)
1.3. Тромбоза на мозъчни вени и дурални синуси
РАЗДЕЛ II. ОСТЪР ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ (ОИМИ)
2.1. Основни действия при хоспитализация на пациентите с ОИМИ
2.2. Основни рискови фактори за исхемичен мозъчен инсулт (ИМИ)
2.3. Невроизобразяващи изследвания при остър инсулт
2.4. Невроизобразяващи изследвания при остър исхемичен мозъчен инсулт (ОИМИ)
2.5. Основни принципи при лечение на ОИМИ
2.5.1. Тромболитично лечение
2.5.2. Недиференцирано лечение
2.5.3. Декомпресивна хемикраниектомия при мозъчен оток и повишено интракраниално налягане
2.5.4. Перспективи и иновации за постигане на реканализация при ОИМИ
2.5.5. Грижи за пациентите с остър исхемичен мозъчен инсулт
2.5.6. Позиционната терапия в комплексното лечение на болни с хемипареза
2.6. Оптимизиране на управлението на острия исхемичен мозъчен инсулт: индикатори за качество
РАЗДЕЛ III. ПАРЕНХИМЕН МОЗЪЧЕН КРЪВОИЗЛИВ (ХМИ)
3.1. Основни рискови фактори за хеморагичен мозъчен инсулт (ХМИ)
3.2. Невроизобразяващи изследвания при хеморагичен мозъчен инсулт
3.3. Принципи за лечение на ХМИ
РАЗДЕЛ IV. СУБАРАХНОИДАЛНАТА ХЕМОРАГИЯ (САХ)
4.1. Основни рискови фактори за субарахноидален кръвоизлив (САХ)
4.2. Невроизобразяващи изследвания при субарахноидална хеморагия
4.3. Препоръки за лечение на пациенти със САХ
4.3.1. Препоръки за лечение при пациенти със САХ при руптура на аневризма
4.3.2. Препоръки за лечение при пациенти със САХ без аневризма
РАЗДЕЛ V. ТРОМБОЗА НА МОЗЪЧНИ ВЕНИ И ДУРАЛНИ СИНУСИ
5.1. Основни рискови фактори при венозна тромбоза
5.2. Невроизобразяващи изследвания при тромбоза на мозъчни вени и дурални синуси
5.3. Препоръки за лечение на венозна тромбоза
РАЗДЕЛ VI. РЕХАБИЛИТАЦИЯ
РАЗДЕЛ VII. ВТОРИЧНА ПРОФИЛАКТИКА НА ИНСУЛТА
7.1. Вторична профилактика на ИМИ
7.2. Вторична профилактика при пациенти с първична интрапаренхимна хеморагия
Използвани съкращения
Литературни източници