Мозъкът и вътрешният свят

Предговор от авторите

„Вътрешният свят“ на ума (да бъдеш ум и да живееш живот) в миналото беше традиционно запазена територия на психоанализата и свързаните с нея дисциплини и поради това беше поставен в периферията на естествените науки. Тази ситуация възникна до голяма степен поради факта, че невроучените не смятаха субективните психични състояния (като съзнание, емоции, сънища) за подходящи теми за сериозни мозъчни изследвания. През последните години обаче – след края на бихевиоризма, напредъка на функционалната мозъчно-изобразяваща технология и появата на молекулярната невробиология – тези теми внезапно излязоха от сянката и заеха централно място в много водещи невронаучни лаборатории по света. Не е изненадващо, че това доведе до експлозия от нови прозрения за природни закони, които управляват вътрешния ни живот.

Настоящата книга повежда неспециализирания читател на обиколка из тези вълнуващи нови открития, като по пътя посочва как старите психодинамични концепции се превръщат в нова научна рамка за разбиране на субективното преживяване в здраве и болест.

Глава 1 започва с „пътеводител към мозъка за начинаещи“, за да запознае читателите с основните невронаучни термини и понятия, които са необходими за ориентиране в това поле (а следователно и в останалата част на книгата).

Глава 2 въвежда ума в тази невронаучна матрица и задава изненадващо труден въпрос: Какво точно е „умът“? Сблъскваме се с една древна загадка: как нашето нематериално съзнание – самото ни усещане за съществуване и идентичност – възниква от клетъчните свръзки и други базови процеси на мозъка, чиито клетки и процеси не се различават съществено от тези на другите телесни органи?

Глава 3, посветена на темата за съзнанието, превръща този вековен философски проблем в научен: Какви точно са невронните механизми, които пораждат осъзнатостта ни за нашия „Аз“, взаимодействащо с обекти? Откриваме, че тези механизми са скрити дълбоко в мозъка, че са свързани с най-основните ни биологични нужди и че са в неразривна връзка с мозъчните механизми на емоциите.

Глава 4 разглежда основните емоционални механизми на мозъка. Идентифицирани са първичните ценностни системи, които мотивират цялото човешко поведение. Научаваме, че тези основни системи са дълбоко вкоренени в еволюционното ни минало и че ние, хората, споделяме много от най-основните си грижи и проблеми с други, „по-низши“ животни.

В глава 5, посветена на паметта, се описва как тези наследени механизми се модифицират и индивидуализират по време на развитието и как личният ни опит се организира в предопределени категории от познания и поведение (някои съзнавани, а други несъзнавани), които оформят ежедневието ни.

Глава 6 обединява разбирането ни за темите от предходните три глави – съзнание, емоции и памет, за да ни помогне да разгадаем тайните на сънищата. След десетилетия на „свиване от ужас пред толкова непроницаем проблем“ (както се изрази един виден невроизследовател) най-накрая започваме да разбираме механизма и значението на сънищата.

В глава 7 се разглежда друг неразрешим досега проблем: загадката „наследственост-отглеждане“ До каква степен траекториите на живота ни са предопределени от нашите гени? Научаваме как съвременната невробиология отговаря на този проблем (като използваме темата за половите различия като парадигматичен пример).

В глава 8 се описват функционалните различия между лявата и дясната хемисфера и се развенчават някои популярни схващания (например твърдението, че дясната хемисфера е седалище на фройдисткото „несъзнавано“). Обмисляме как подобни предположения могат да бъдат проверени научно в бъдеще. Това повдига въпроса дали сега сме в състояние да превърнем фройдистката теория в поредица от проверими хипотези за функционалната организация на мозъка.

Глава 9 обобщава нашите аргументи, опитва се да обедини основните направления и задава интегративния въпрос: Какво представлява Азът в невробиологичен план? И какво, през призмата на невробиологията, правят психотерапевтите, когато лекуват разстроен „Аз“?

Глава 10 продължава да навлиза в тази неизследвана територия и завършва пътешествието ни с въпроса дали най-накрая би било възможно предметът на психоанализата да се пренесе в сферата на естествените науки. Какво все още трябва да се направи, за да може тази цел да бъде успешно постигната? Запознаваме се със зараждащото се интердисциплинарно явление невропсихоанализа, която в момента се опитва, по думите на последния Нобелов лауреат по медицина и физиология, да изкове „нова интелектуална рамка за психиатрията“ през XXI век.
 

СЪДЪРЖАНИЕ:

• Предговор от Оливър Сакс
• Предговор от авторите
• Глава 1. Въведение в основните понятия
• Глава 2. Ум и мозък – каква е връзката между тях?
• Глава 3. Съзнание и несъзнаваното
• Глава 4. Емоция и мотивация
• Глава 5. Памет и несъзнавана фантазия
• Глава 6. Сънища и халюцинации
• Глава 7. Генетично и средово влияние върху психичното развитие
• Глава 8. Думи и неща: лявото и дясното мозъчно полукълбо
• Глава 9. Азът и невробиологията на „лечението чрез говорене“
• Глава 10. Бъдещето и невропсихоанализата