Прицелна и имунотерапия при солидни тумори в детската възраст

Предговор
 

Настоящата монография цели да покаже съвременните успехи на дет­ската онкохематология в областта на солидните тумори, трудния път, по който сме стигнали дотук, както и научно-обоснованите ни стремежи за бъдещето. Тя не претендира за изчерпателност, а отразява акцентите и се надявам, че съдържанието ѝ много скоро ще се наложи да бъде осъвременено поради динамично развиващата се тема, която разглежда.
 

Детската онкохематология е „млада“ специалност. В рамките на хронологичен период, съизмерим с продължителността на един човешки живот, схващането за тези фатални и нелечими заболявания претърпява революционна промяна: от радостта, че все пак някой сме успели да спасим до предизвикателството да излекуваме всички засегнати деца, залегнало в настоящата стратегическа визия на SIOP (International Society of Paediatric Oncology) „Никое дете не бива да загине от рак – лечение за повече, грижа за всички!“. Това поставя във фокус навременното прилагане на достатъчно информативна и широка гама от диагностични и стадииращи методи, достъпността до лечение, включително резервна спасителна терапия и минимализиране на ранната и дългосрочна токсичност.
 

В България началото на комплексното изучаване на злокачествените солидни тумори при деца поставя проф. Братан Братанов със сформирането на група по детска онкология от водещи специалисти – педиатри, онколози, детски хирурзи, уролози, ортопеди, неврохирурзи, офталмолози, радиолози, патоанатоми и други специалисти. През 1969 г. се създава детско онкологично отделение в Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) с ръководител ст. н. с. д-р Надежда Дончева. През 70-те години на миналия век се обособяват също онкохематологични отделения към детските университетски клиники в Пловдив с първи екип от лекари доц. Ангел Ангелов, д-р Мария Сърбинова и д-р Йорданка Мършавелова и Варна с ръководител проф. Стефан Димитров, последван от доц. Емил Дянков и доц. Станка Кертикова. През 1981 г. в Научния институт по педиатрия – София се създава клиника по детска онкохематология с първи ръководител проф. Шимон Ниньо, последван от проф. Драган Бобев, под чието ръководство се осъществява и първата трансплантация на стволови клетки в България през 1997 г. и клиниката се обособява като самостоятелна болница – СБАЛДОХЗ. През годините се възприемат международно утвърдени протоколи на лечение и консенсусни препоръки, полагат се усилия за уеднаквяване на терапевтичната стратегия, изграждат се мултидисциплинарни екипи с дългогодишен опит и приемственост в трите центъра и се създава Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология. Всичко това значимо подобрява преживяемостта при голяма част от детските злокачествени заболявания.
 

Посвещавам тази монография на най-непривилегированата и ощетена от съвременната медицина група наши пациенти: на децата с високорискови, рецидивирали и резистентни злокачествени солидни тумори. На тях ние оставаме длъжници въпреки огромния настоящ прогрес на детската онкохематология. За тях трябва да пренапишем протоколите, препоръките, правилата. Но първо трябва да ги намерим сред другите, които ще оздравеят! Рано, навреме, още когато поемаме дългия път към спасението.
 

Посвещавам я също на своя новаторски екип, който никога не се примири с безнадеждността. Имам честта и привилегията да обобщя техния неуморен труд, мисли и отдаденост. С надеждата и увереността, че те ще продължат започнатото. От тях научих много.
 

С благодарност към мултидисциплинарния екип от УМБАЛ „Свети Георги“, Пловдив: Клиника по детска хирургия, Клиника по лъчелечение, Втора клиника по хирургия, Клиника по неврохирургия, Отделение по образна диагностика, Отделение по обща и клинична патология, Болнична аптека и много други звена, без които детската онкологична помощ в Пловдив не би била същата. Заедно можем!
 

Изказвам огромна благодарност на своя учител д-р Ангелина Стоянова, която проправи пътя, въвеждайки още в края на 80-те години на миналия век международни химиотерапевтични протоколи на лечение и посрещна непоколебимо всички упреци за повишена токсичност. Тя отказа да приеме господстващата тогава философия: „Оставете ги да почиват в мир!“ и така спаси много детски животи.
 

Благодаря на всички колеги от Клиника по педиатрия за доверието и поставените предизвикателства. Всъщност Вашите въпроси ни накараха да търсим отговорите и породиха идеята за тази монография.
 

Благодаря на ръководителя на Катедра по педиатрия и медицинска генетика и началник Клиника по педиатрия проф. Иван Иванов за това, че с доверието и наставничеството си винаги ни е подкрепял и вдъхвал увереност.

Съдържание

• ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
• РЕЦЕНЗИИ
• ПРЕДГОВОР
• ГЛАВА ПЪРВА Въведение
• ГЛАВА ВТОРА Сурогатни биомаркери при детските злокачествени заболявания
• ГЛАВА ТРЕТА Прицелна и имунотерапия при невробластом
• 3.1. Имунотерапия при невробластом
• 3.2. Прицелна терапия при невробластом
• ГЛАВА ЧЕТВЪРТА Прицелна и имунотерапия при мозъчни тумори
• 4.1. Глиални тумори (глиоми)
• 4.2. Медулобластом
• ГЛАВА ПЕТА Прицелна и имунотерапия при саркоми
• 5.1. Сарком на Ewing
• 5.2. Остеосарком
• 5.3. Мекотъканни саркоми
• ЗАКЛЮЧЕНИЕ