Сепсис

"Книгата представя задълбочена и съвременна информация за патогенезата, диагностиката и новите терапевтични подходи при сепсис. Тя разширява познанията ни за това заболяване и ще допринесе за по-резултатното му лечение. Тя ще е ценно помагало както за клиницисти от всички медицински специалности, така и за имунолози, молекулярни биолози, фармаколози, студенти и специализанти."
Проф. Красимира Икономова, дм

"Сепсисът е една от основните причини за смърт при пациентите с инфекциозни заболявания в критично състояние. Съвременните антибиотици и терапевтични подходи, използвани при интензивното му лечение, се оказват все още незадоволително ефективни. Самото състояние сепсис има различна степен на изява в хода на развитието си при отделните пациенти. То е описвано с група свързани с него термини, критериите за които търпят постоянно изменение, успоредно с напредването на съвременните познания. Такива термини, отразяващи различната сила на изява на септичните състояния в хода на развитието им са: синдром на системен възпалителен отговор ( systemic inflammatory response syndrome, SIRS), сепсис, тежък сепсис, септичен шок, синдром на множествена органна дисфункция.

Лечението на сепсиса е скъпо струващо, като според статистическото изследване в САЩ за периода 1979 - 2000 година е възлизало общо на 20 милиарда долара. В интензивните отделения сепсисът е една от основните причини за висока смъртност сред пациентите с инфекциозни заболявания, като в Европа тя е около 41%, в САЩ е 28%, в Австралия и Нова Зеландия е 20% (Kaukonen, 2014).

В световен мащаб броят на пациентите със сепсис непрекъснато нараства. Това се дължи от една страна на все по-достъпната болнична помощ и съответно възможността за диагностициране, а от друга на увеличаващата се антибиотична резистентност, нарастващия дял на застаряващото население, честото прилагане на имуносупресивни терапии, по-достъпните медицински технологии и интервенции. Общият брой пациенти, годишно умиращи от сепсис, значително расте (Rudd et al. 2020). Пациентите, които оцеляват след развиването на сепсис, остават с трайни увреждания заради функционални дефицити и намалено качество на живот, а рискът от смърт впоследствие при тях се увеличава (Rudd et al. 2020; Perl et al. 1995)."

Съдържание:

Увод

Дефиниции и критерии за сепсис

    Конференция Сепсис 1
    Конференция Сепсис 2
    Конференция Сепсис 3
    Бъдещи насоки за преразглеждане на дефинициите за сепсис
    Тестове по всяко време чрез Point-of-Care Testing (POCT)
    Биомаркери за диагностика на сепсис

Животински модели на сепсис

    Индуциране на сепсис чрез инжектиране на бактериални токсини
    Индуциране на сепсис чрез използване на живи патогени
    Интраперитонеално инжектиране на суспензия от фекалии или каша от съдържимото на цекума (cecal slurry, CS)
    Сепсис чрез индуциране на пневмония
    Предизвикване на сепсис чрез нарушаване целостта на бариерните тъкани

Механизми на сепсиса

    Хипотези за механизмите на сепсиса
    Физиологични промени при животински модели на сепсис
    Физиологични промени при сепсиса при човека
    Фактори, влияещи на развитието на сепсис при човека
    Фази на сепсиса
    Аномалии, обуславящи механизмите на сепсиса
    Роля на възпалението при сепсиса
    Роля на цитокините в развитието на сепсиса
    Роля на комплемента при сепсис
    Клетки, участващи в сепсиса
    Роля на ендоплазмения ретикулум при сепсис
    Роля на апоптозата на имунни клетки при сепсис
    Толерантност и нарушена функция на имунните клетки при сепсис
    Нарушения в коагулацията при сепсис

Терапия на сепсиса

    Антиендотоксинови терапии
    Антицитокинови терапии

Участие на автора в изследователски екип, разработващ експериментални стратегии при сепсис

    Изследване ролята на апоптозата в патофизиологията на сепсиса
    Изследване ролята на комплемента на сепсиса

Литература