Паращитовидни жлези, витамин D и калциево-фосфорна обмяна

Ръководството „Паращитовидни жлези, витамин D и калциево-фосфорна обмяна – клинични основи“ под редакцията на проф. Михаил Боянов представя задълбочен и комплексен анализ на минералната обмяна. Разгледани са общи данни за калциевата, фосфорната и магнезиевата хомеостаза и свързаните с тях регулаторни системи. Изчерпателно са обсъдени необходимите базисни изледвания и последващи динамични тестове за правилната оценка на минералната обмяна. Обърнато е специално внимание на преданалитичните и аналитичните условия, които са предпоставка за правилната интерпретация на резултатите. Отбелязани са показанията за провеждане на генетични изследвания. Посочено е мястото на тънкоиглената аспирационна биопсия в диагностичното уточняване на хиперпаратиреоидизма. Обсъдена е детайлно и информативната стойност на възможните образни изследвания. Представени са изчерпателно както най-честите нарушения на калциево-фосфатната обмяна, така и по-редките генетични отклонения. Обърнато е специално внимание на стареенето, бременността и кърменето. Разгледани са и проблемите в минералната обмяна при онкологични заболявания. В отделен раздел са представени промените в калциево-фосфорната обмяна и бъбречните увреждания при саркоидоза. Прави впечатление компетентното обобщение на плейотропните ефекти на витамин D. Специално внимание е отделено на калциево-фосфорната обмяна и костното здраве при пациенти с хронично бъбречно заболяване. Разгледани са и посттрансплантационните отклонения в калциево-фосфатната хомеостаза и костта. На нефролитиазата и нефрокалцинозата е посветен отделен раздел.

Наред с утвърденото терапевтично поведение при различните отклонения в минералната обмяна са разгледани и иновативни терапевтични подходи при някои нарушения (например лечение с рекомбинантен паратхормон при хипопаратиреоидизъм, с моноклонално антитяло срещу FGF23 при някои генетични синдроми, свързани с хипофосфатемия). Допълнително се уточнява, че в повечето случаи на ПХиперПТ се препоръчва заместително лечение с витамин D, а при хипопаратиреоидизъм заедно с активния метаболит на витамин D трябва да се заместват и плазмените нива на 25(OH)D. Ценни за клиничната практика са предложените конкретни терапевтични подходи и съвети за последващо проследяване.

В унисон със съвременните усилия за подобряване качеството на живот при хората с хронични заболявания много ценно и практически насочено е систематизираното и детайлно описание на начините за оптимизиране на контрола, диетичното хранене и всички възможни фармакологични средства за лечение на отклоненията в нивата на калций, фосфор, витамин D, магнезий. Лечението е комплексно и следва да се подчинява както на общи правила, така и на строг индивидуален подход, балансиращ между ползите и рисковете на избраната терапия. В това отношение представянето в табличен вид на необходими за достигане и поддържане електролитни и хормонални нива, видове медикаменти със съответното им продуктово съдържание и начин на дозиране, е незаменимо помагало. Авторите са съумели да поставят акценти върху важни теоретични и практически въпроси, пречупени през призмата на собствения им клиничен опит.

Представеното ръководство е с висока теоретична и практическа стойност. Представената информация в него е добре онагледена със 79 фигури и прегледно обобщена с 45 таблици, което способства за по-лесното възприемане на представените данни. Те от своя страна могат да бъдат препоръчани на широка аудитория – студенти, специализиращи лекари, специалисти по вътрешни болести, ендокринология, нефрология и всички, които имат интерес към калциево-фосфорната обмяна и нарушенията в костния метаболизъм.