Резистентни епилепсии

Епилепсията хронично заболяване, което се възприема от пациентите и техните близки като лична трагедия, тъй като променя цялостно живота им и повлиява физическото здраве и психосоциалните аспекти на човешкото съществуване. Засягането на деца и млади хора (около 50% и 75% съответно от случаите) е определящ фактор за социалната значимост на заболяването. За разлика от другите хронични заболявания протича с непредвидими епизоди от загубя на контрол, както и с психически, поведенчески, образователни, културни и социални проблеми. До преди няколко години водещ е бил чисто медицинският подход на лекаря към тези болни, целящ овладяване на епилептичните пристъпи и минимализиране на страничните ефекти от антиепилептичните медикаменти (АЕМ) чрез правилно диагностициране и адекватно лечение. С въвеждането на нови диагностични и терапевтични (вкл. хирургични) методи последното десетилетие стана превратно по отношение на лечимостта и прогнозата за пациентите с епилепсия. Значително намаля броят на болните с резистентни форми на заболяването (до 20-30% от всички новодиагностицирани). Създадоха се възможности за доуточняване на понятието резистентност, което е отправна точка за прецизно диагностициране и комплексен терапевтичен подход  при този контингент.
 

В глава първа на изданието се предлага определение за епилепсия, видове епилепсии според фармакологичната активност, особености на явлението резистентност, скали за степенуване на резистентност и други. Втората глава разглежда понятието псевдорезистентност – същност и причини. В трета глава са представени хипотези за формиране на резистентната епилепсия – действие на генетични фактори, хипотеза за мултилекарствени транспортери, таргетна хипотеза, хипотеза за развитие на толеранс към АЕМ и неефективни механизми на действие, хипотеза на фактори, свързани със заболяването. В четвърта глава се излага клинико-епидемиологичната характеристика на пациентите с резистентна епилепсия – епидемиологимни данни за РЕ, фактори, свързани с развитието на резистентност, оценка на тежестта на РЕ, феномен на внезапната смърт (SUDEP), особености на клиничното протичане на РЕ, психопатолотични прояви и други. Следващи глави разглеждат съответно: терапевтични стратегии при пациенти с резистентна епилепсия, специфични диагностични методи при пациенти с РЕ; качество на живот при пациенти с епилепсия; медико-социална характеристика на пациентите с РЕ и т.н.