Хронични заразни заболявания

Научните постижения в областта на фундаменталните науки през последните десетилетия оказват влияние за решаване на здравно-медицински и практически задачи, свързани с диагно­ стиката, лечението и профилактиката на хроничните и персистиращи инфекции. Настоящата студия има за цел да преоцени натрупаните научни факти и да запълни текущо съществуващите празноти в медицинската литература в тази област. Проблемът хронични и персистиращи инфекции се нуждае и от критично изчистване и ак­ туализирано допълване на хипотезите и категориите относно остарели и неработещи понятия, схеми и елементи, широко разпространени днес в медицинската наука и практика, често без съобразяване с последните научнометодологични постижения. Справедливо е да се отбележи, че през последните години на XX в. научните дирения относно причините и механизмите на появата и развитието на хроничните инфекциозни процеси бяха максимално активни и с пълноценно използване на методичните възможности. Те се извърш­ ваха от всяка частномедицинска наука и се интерпретираха в нейните рамки според предмета, метода и логиката на тази наука. Поради тази особеност, характерна за фазата на развитието на диференциацията на познанието, частните науки стигнаха до общи изводи, насочващи към участието на два основни фактора - наред с етиологичния агент - в процеса на хронифицирането: количествени и функционални изменения в имунната система и изменчивост и приспособяемост, т.е. вариабилност на инфекциозния агент причинител. На сегашния етап процесът на научната интеграция предоставя възможности за по-дълбоки обобщения и извеждане на теоретични заключения на базата на получените резултати в пред­ ходните години. Следователно, намираме се в период, когато индуктивният метод, интегриращ научните пости­ жения и интердисциплинарния подход, позволява да се изведат не само по-високо съдържателни научни и теоретични нива на познанието, но и качествено нови закономерности, обясняващи установяването, естествения ход и възможностите за повлияване на хроничните процеси. Чрез разглеждането на 20 хронични персистиращи инфекции се описват както известните ни функционални нарушения на имунната система, така и изменчивостта на специфичните при­ чинители във връзка с тези функционални нарушения. Теоретичните съждения разглеждат имунната система в различни аспекти - имунен толеранс, хуморален отговор, тъканен имунен отговор, промени в медиаторите и цитокините, промени в генетичния апарат (интегриране на геномите, промени във функциите на гените за токсигенност, лизогенни промени) и др. Относно вариабилността на агентите причинители се обсъждат естественото мутиране на гени на микроорганизмите, както и реактивността на имунния отговор - нормална (според сегашните ни познания) или променена. Теоретичният анализ позволява логическото изследване на посочените процеси и извеждане на корективи в съвременните теоретико-методологични модели на хроничните заболявания и на персистиращите инфекции. Хроничните инфекциозни заболявания, включени в ръководството, са следните: ВХС, ВХВ, белодробна туберкулоза, бруцелоза, лепра, хроничен фарингит и ревматизъм, Лаймска болест, херпес зостер, Брил-Цинсер, СПИН, прионни енцефалопатии, коремен тиф, малария, цитоме- галовирусна инфекция, Епщайн-Бар, човешки папиломни вируси, лайшманиоза, ехинококоза, бластоцистоза, токсокароза, Ку-треска, петнист тиф и др. Настоящата студия е предназначена за специалисти във всички области на инфектологията, начинаещи и с натрупан опит в частните науки, както и студенти медици и биолози, и докторанти, навлизащи в сложната материя на битката микроорганизъм - макроорганизъм, чиито особености често определят хода на инфекциозния процес. Авторите считат за свой дълг и да доведат до знанието на отговорните лица в системата на здравеопазването най-съвременните достижения в областта на хроничните инфекции, като така улеснят и осъвременят усилията им за подобряване на първичната, вторичната профилактика, лечението и мониторирането на тези инфекции, както и ограничаването им не само на индивидуално, но и на популационно равнище. Авторите се надяват, че от книгата ще могат да се изведат предложения за близкото и по- далечното развитие на научноизследователската и практическата дейност в областта на хро­ничните инфекциозни процеси и ще приемат с благодарност и уважение бележки, коментари и предложения.