Великото знание на Древен Китай

 През 1620 г. британският философ Франсис Бейкън изтъква три велики открития, които предопределят огромния прогрес на европейската цивилизация през годините на Просвещението: компаса, буквопечатането и барута. И трите са китайски. Към тях може да добавим хартията, сеизмографа, чугуна, коприната, порцелана, парния двигател, лятата стомана, вятърните мелници, арбалета, шлюзовете, дълбокото сондиране, принципа на ракетния двигател и много други.
 

     Подобно на Франсис Бейкън, френските просветители от XVII-XVIII в. Жан-Жак Русо, Волтер и Шарл дьо Монтескьо не са предполагали, че повечето „грандиозни“ идеи на Френското просвещение: за Човешката природа, за Общата воля, принципите на разделение и баланс на властите, върховенството на закона и др., са били известни на китайските мислители хилядолетие преди тях. Или че „Принцът“ на Макиавели има свой аналог, писан през III в пр.н.е. („Пътят на Владетеля“ -  от Хан Фей Дзъ).
 

      Ако неосведомеността на европейците в онези години е разбираема, днешната буди недоумение.
 

      В края на XVII в. немският учен и философ Готфрид Лайбниц е сред малкото хора, които не споделят интелектуалната самонадеяност на западните просветители и чувството за превъзходство над останалите народи. С огромен интерес изучава оскъдните преводи и публикации за китайската цивилизация и ги прилага в своите изследвания. Методът за прогнозиране от „Книгата на промените/ И Дзин“ му подсказва идеята за двоичната аритметична система и диференциалното смятане, която е в основата на съвременните информационни технологии, а учението на будисткия монах Фацзан (Школа Хуа Йън) оказва силно влияние върху философските възгледи на Лайбниц в неговия епохален труд „Монадология“. Впечатлен от откритията си за  китайската култура, ученият отправя следното послание към интелектуалния елит на Европа:
 

        „Считам за най-важна задача на бъдещето развитие и усъвършенстване на човечеството Китай и Европа - двете крайни точки на нашия (евразийския) континент, да обединят усилията си.
 

        Китай украсява Ориента по същия начин, както го прави Европа в противоположния край на Земята. Изглежда Върховното Провидение е определило подобна уредба, за да може, когато най-култивираните и отдалечени народи протегнат ръце един към друг, тези между тях също да бъдат привлечени за по-добър живот…
 

      Кой би повярвал, че на Земята има хора, които са също толкова напреднали във всяка област, като нас, и дори ни превъзхождат в разби- рането си за повелите на гражданския живот? Сега откриваме, че това е възможно при китайците, които започваме да опознаваме по-добре. Ако в индустриалните умения сме равни с тях, в теоретичните науки дори ги изпреварваме, то те със сигурност ни превъзхождат (макар че е срамно да го признаем) в практическата философия и в предписанията на етиката и политиката, адаптирани към настоящия живот.“
 

(Предговор към първия брой на периодичното издание NOVISSIMA SINICA, 1697-1698).

      За жалост идеята за сближаване (взаимно допълване и обединяване) на двете най-развити световни култури не среща подкрепа сред европейските мислители. Китайският светоглед остава чужд и трудно разбираем за западния човек, а западните политолози и философи се надпреварват да търсят психологически и идейни бариери (имагинерни „китайски стени“), разделящи Изтока и Запада. Отказват да видят, че днес Европа е тази, която издига стени.
 

     Този труд е продължение на сборника „Тъмното (Изначалното) знание на Древен Китай”, който излезе през 2017 година. Ако в него вниманието бе насочено към корените на китайската метафизика на промените, тук фокусът пада върху древните представи за механизмите на хармония в човешкия свят, изначалната природа на човека и методите за нейното култивиране. Сборникът предлага преводи и коментари на класически -руистки, даоистки, легистки и неоконфуциански произведения, оказали огромно влияние върху китайските социално-политически учения през вековете:  
 

    Джун Юн – „Хармония на Средината“; Да Сюе – „Великото учение“; Су Шу - „Книга за простотата“; Ин Фу Цзин - „Книга за тайния двоен печат“; Откъси от книгите на Менций, Шуън Дзъ, Уан Янмин и Ли Джи; трактати на Хан Фей Дзъ;  Ин Чи Вън - „Слово за незабележимия /неведомия път на Небето“; Йън Дзъ Фаян – „Образцовите слова на Учителя Йън“ и др.

http://kultura.bg/