Актуални проблеми на спортната кардиология
Цена:
12.00 лв.
-
Код:ME00132
Ценно помагало за физиолози, кардиолози, специалисти по спортна медицина, рехабилитатори и физиотерапевти
- Глава 1. Спортното сърце – на границата между норма и патология
- Глава 2. Клиничен случай на обратно развитие на значима левокамерна дилатация след тримесечно въздържание от активен спорт
- Глава 3. Дясна камера и спорт
- Глава 4. Клиничен случай на млад спортист с некомпактна деснокамерна кардиомиопатия
- Глава 5. ЕКГ промени при спортисти
- Глава 6. Алтернанс на Т-вълната при елитни спортисти – може ли да бъде приет като прогностичен фактор?
- Глава 7. Внезапна сърдечна смърт при спортисти
- Глава 8. Първа помощ на терена във футбола
- Глава 9. Кардио-пулмонален тест с натоварване – основа за правилната физическа подготовка и рехабилитация
- Глава 10. Сравнителен анализ на някои функционални и антропометрични параметри при професионални футболисти
- Глава 11. Селективни модулатори на андрогенните рецептори (САРМ) – има ли безопасни анаболни стимуланти?
Рецензия от проф. д-р Йото Йотов, д.м.
Повече от един век промените в сърцето в резултат на интензивни физически усилия вълнуват лекари, спортни деятели и обществото. Високоинтензивните тренировки водят до структурни, функционални и електрически промени, които през 1899 год. Неншен за първи път означава с понятието „спортно сърце”. Оттогава се водят непрестанни дискусии доколко промените в сърдечносъдовата система при спортисти са само резултат на физиологична адаптация към повишените изисквания или има и патологични промени, които ги доближават до патологичните изменения при кардиомиопатия. И тъй като случаите на внезапна смърт (ВСС) при млади и видимо здрави спортисти намират широк отзвук в медиите и в обществото, това поддържа висок интерес сред изследователи и спортни медици. През последните десетилетия многократно нарастна броят на изследванията сред различни групи активни спортисти, които се опитват да разкрият интимните механизми на промените в сърцето и разкриване на рисковете по време на активни тренировки и след прекратяване на натоварванията.
Настоящият труд на доц. И. Груев, д.м., си поставя амбициозната цел да обобщи известните към момента данни и информация за сърдечните промени при атлети от различни видове спорт в цялото им многообразие и многопластие. В първа глава на монографията се въвеждат основните понятия, разкриват се важни епидемиологични данни за честотата на сърдечните промени при спортисти. Коментират се важни аспекти на сърдечните промени при спортисти, като левокамерна хипертрофия, левокамерно и левопредсърдно ремоделиране, аритмии и начини за установяане, наличието на патоморфологични промени в спортното сърце, като развитието на фиброза, например.
В следващите глави се прави преглед на отделните изменения при спортно сърце, елегантно илюстрирани със собствени случаи и примери. Представя се собствен случай на активно спортуващ с промени в ЛК, които търпят обратно развитие след намаляване на интензитета на физическата активност. Разглеждат се основните механизми на сърдечното ремоделиране, методите за диагноза и за повлияване. В следващите части са представени основните промени в дясна камера. Поради физиологичното натоварване обемите и изискванията към дясното сърце се увеличават. Има доказателства, че ранните патологични сърдечни прояви са свързани с нарушения в деснокамерната функция, което налага детайлната ѝ оценка с помощта на стрес тестове. Наличието на вродени сърдечни промени като аритмогенна ДК кардиомиопатия, некомпактност и др. са честа причина за внезапна сърдечна смърт при спортисти. Посочени са основните диагностични методи за регистриране на ДК промени, като те са илюстрирани със собствени данни.
ЕКГ е основен диагностичен метод при оценка на спортистите и за наличието на спортно сърце. При активно спортуващи често се намират различни по характеристика промени в ЕКГ, но сериозни такива се наблюдават едва при 5–10%. Детайлната оценка на промените в ЕКГ е съставна част от препоръчвания в Европа скрининг на активни спортисти и намалява честотата на неблагоприятни сърдечни събития. Посочено е кои промени са „доброкачествени” и не налагат по-нататъшно диагностично уточняване и кои налагат дори прекратяване на активно спортуване. Ценен принос в ЕКГ диагностиката е собственият анализ на промените в Т-вълната при над 400 спортисти в сравнение с високорискови лица или с налично сърдечно заболяване. Прави се извод, че алтернанс в Т-вълната не е независим от вариабилността на сърдечната честота и трябва да се интерпретира с голямо внимание при спортисти. След корекция за сърдечната честота вариабилността в реполаризацията се среща значимо по-рядко при здрави спортисти, отколкото при възрастни лица с рискова характеристика и/или ССЗ. Проследени са причините за настъпване на ВСС при активни спортисти, както и при тези, прекратили интензивната спортна дейност, като е представен подробен диагностичен компендиум за уточняване на потенциални патологични отклонения, които да доведат до фатален изход на спортното поле и извън него. По мое мнение изключително ценен е представеният алгоритъм за оказване на първа помощ на пострадали спортисти, който трябва да бъде помагало на всеки спортен медик или други медицински лица в контакт с активно спортуващи. В тази част на разработката доц. Груев е посочил основните методи за бърза ориентация за състоянието на спортиста, както и най-важните и животоспасяващи стъпки при оказване на първа медицинска помощ на спортното поле и извън него.
В монографията специално внимание е отделено на кардиопулмоналния тест с натоварване. Интегралният анализ на различни параметри позволява да се определи функционалното състояние на спортиста, да се диагностицират различни патологични състояния, създаващи потенциален риск за активна физическа натовареност, и дава изключително полезна информация за ефективността на тренировъчните, рехабилитационните и терапевтичните програми. Разглеждат се различни протоколи за провеждане на стрес тестовете с техните предимства и слаби страни, като се препоръчват рамп тестове с плавно индивидуализирано покачване на натоварването. Предимство на разработката е подробният анализ на отделните параметри на кислородната консумация по време на натоварване и значението на всеки един от тях. Представени са детайлни анализи на собствени резултати от функционални тестове на активни футболисти, изграещи на различни постове, както и корелацията на функционални параметри с тегло, ръст и отношение на мускулна към мастна маса. Това прави настоящата работа от огромно значение за практическата дейност на кардиолози, физиолози и спортни медици.
Последната глава е посветена на анаболните допингови средства – стероидите и възможните ползи и рискове при прием на селективните андрогенни рецепторни модулатори (SARM) в ежедневната практика. Въпреки че имат по-малко странични ефекти от класическите стероидни анаболи, последните все още не са разрешени за употреба от международните антидопингови и медицински агенции. Трябват повече и по-продължителни проучвания при хора, за да се получи окончателен отговор за съотношението полза риск при употребата на SARM при спортисти.
В заключение, представената разработка на доц. Иван Груев е ценно помагало за различни категории специалисти с досег до спортната медицина – физиолози, кардиолози, специалисти по спортна медицина, рехабилитатори и физиотерапевти. Тя предлага задълбочена теоретична информация за различни аспекти на спортната кардиология, за използването на различни диагностични методи и терапевтични подходи при спешни състояния. Ценно предимство е наличието на собствени данни и случаи, които не само илюстрират предственото от други, но и допълват и обогатяват с анализите си научната информация в отделните глави. И не само „...ще събуди любопитството на колегите в тази посока, но и ще насочи интересите на мнозина в посока спортна медицина и спортна кардиология. За да могат нашите спортисти да постигат световни резултати с помощта на научнообоснованата помощ на българските специалисти по спортна медицина.
Проф. д-р Йото Йотов, д.м.
