Любовни следи

НАТРУПАН ВЗРИВ

Белязан съм от Юга и Слънцето. От шепота на кестеновия бяг и сладостната измама на смокините. От хладните сенки на Беласица. И жаждата, събудена от безводната Луда Мара. Моя роден Петрич! Първи любовни трепети. Първи вълнения. Първи целувки... За да открия магията на Бялото море на детството ми. На моите първи срещи с Любовта. Към майка. Към любима. Към приятелите. Към града...
...За да се хвърля в непознатите води на моето студентство в София. И още по-дълбоките води на Черното море на моето ежедневие. На моята Девня – пристан за жителство, жилище, работа, приятелство. И моята Варна – неповторима лаборатория за творчество, духовни полети и срещи с различните лица на културата.
Помитаха ме безкрайните приливи и отливи от чувства. Извисяваха ме изгреви и залези от мечти. Радостно и тъжно отрезвявах от любовната магия. От споделеното. Но и ограбеното. Открито приятелство. Но и предателство. Как съм изгарял на кладата от глупави жертви! Но и от неповторими страсти. Белязан, но и бележещ. Обичащ, но и обичан. Разлюбван, но и разлюбващ. Отричан. Но и признат. Създал семейство. Дъщеря. А още търсещ истинския бряг на чувствата. Намиращ го в майка, в съпруга, в дъщеря, в приятели, в уличните клопки на града, в капаните на нощните сенки и пясъчните вопли, в ласките на морските вълни и...
...Изливах чувствата си с думи. В стих. Събирах ги през годините. За да ги излея сега. В заника на живота си. В градината на зрялата възраст.  За да тръгнете по тези мои следи. И да ме откриете отново. Както аз се открих. А може би ще познаете и себе си?
Подавам ви ръка. Да тръгнем...

Кирил Аспарухов