Сухо око – диагностични методи и съвременни тенденции на лечение

Въведение
Синдромът на сухото око е сред най-често срещаните очни проблеми. Степента на тежест определя
характера на оплакванията от страна на пациентите. Една от водещите причини за търсене на
консултация от офталмолог е именно дискомфортът, съпътстващ развитието на това заболяване.
Много хора са подложени на постоянно дразнене, зачервяване на очите и влошаване качеството на
зрение. Тези симптоми водят до сериозно понижаване качеството на живот при голям брой индивиди.
Имайки предвид, че 80% от информацията, получавана за заобикалящия ни свят, идва от зрителния
анализатор, става ясно, че влошаването на неговото функциониране неминуемо води до понижаване на
трудоспособността и негативна промяна в психологическия статус на всеки страдащ индивид.
Добре известно е, че зрителното възприятие се получава след попадане на светлинните лъчи върху
ретината и по-нататъшното им предаване и анализиране от страна на централната нервна система под
формата на нервен импулс. Този процес е сложен и преди да попадне светлината върху очното дъно, тя
последователно преминава през прозрачните очни среди.
Характерно за окото е, че всяка от неговите прозрачни структури има определена пречупвателна
способност. Комбинацията от индивидуално съвместяващи се пречупвателни характеристики на очните
среди дава възможност за получаване на ясен и добре фокусиран образ върху ретината.
Първата структура, с която се среща всеки един светлинен лъч, насочен към окото, е слъзният филм.
Ето защо, погледнато от чисто оптична гледна точка, изключително важно е този филм да отговаря
на определени характеристики. Слъзният филм трябва да е прозрачен, равномерно разстлан върху
роговицата и с гладка повърхност. Много важно за поддържане качеството на зрителното възприятие е
тези характеристики на слъзния филм да останат непроменени за периода между две последователни
мигания.
Традиционно за сухото око се смяташе, че е възрастово обусловено, свързано с намаляване възможностите на слъзните жлези за адекватна продукция. Ето защо все още палиативната субституираща терапия остава най-широко застъпена. През последните години бяха въведени много нови неинвазивни и инвазивни методи за диагностика на сухото око. Важна стъпка в развитието на диагностиката е, че започнаха да се прилагат методи за патогенетично изясняване на причините за сухо око. Този скок коренно промени представата, за генезата, респективно терапевтичния подход при пациентите страдащи от дълги години, без дългосрочно облекчение от прилаганата субституираща терапия.
Проучванията на големи международни екипи дадоха яснота, че сухото око представлява комплексен възпалителен синдром на продуциращия сълзите апарат, чийто резултат е промяна в характеристиките на слъзния филм. Тази нова философия даде тласък на стремежа за точно етиологично изясняване на всеки индивидуален случай и лечение, насочено към прекъсване на порочния кръг в каскадата на сухото око.
През 1993 г. работна група на National Eye Institute в САЩ започва работа по стандартизиране на номенклатура и диагностични критерии за сухото око. Това е важна стъпка за развитието на лечебните алгоритми по проблема.
В началото на новото хилядолетие се събира група от най-изтъкнатите световни дакриолози, които публикуват през 2006 г. една унифицирана система на класификация (Delphi panel 2006) и предлагат названието синдром на слъзна дисфункция.
Все пак терминът „сухо око” остава най-популярен и лесен за обяснение на пациентите.