Език:
Валута:
BGN
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CAD
Издателска къща СТЕНО

Количка

0 артикула

Хаос и ред или принципът на "дозираната нестабилност"

Хаос и ред или принципът на
    Код: PS00001
Автор(и):Георги Попов
Издател:ИК "Стено"
ISBN:978-954-449-302-8
Издание:първо
Година на издаване:2007
Обем:232 стр.
Формат:165 x 240 мм
Тип корица:мека
Език:български
-10%
Цена:10.80 лв.
Каталожна цена:12.00 лв.
Отстъпка:1.20 лв. (10.00%)
Брой:
Изпрати на приятелОцени продукта
Добави в желани Сравни

Предговор от автора
Eдин филмов герой преди 3-4 десетилетия казваше, че има два типа учени - едните разбиват с главите си стени, а другите подреждат след тях тухлите. Като повечето млади хора исках да бъда революционер, обаче по-късно разбрах, че революциите в науката са най-често следствие на преподреждането на тухлите. Например смяна на парадигмата. Приемствеността в познанието е религия на науката. Казвам го, защото и най-нестандартните идеи се градят на плещите на нашите предшественици.
Когато навърших 60 години, се замислих какво оставям след себе си като идеи и текстове. Темите са разнообразни, но идеите са обединяващи и свързват различните теми. Независимо дали пиша за преживелищния хронотоп на българина, за музиката, за културата, или за психиатричните разстройства, аз се основавам на едни и същи теоретико-методологич-ни предпоставки - двойки противоположности като време и пространство, хаос и ред, едновременност и последователност и т.н.
В тази книга съм събрал непубликувани и публикувани, но основно преработени студии и статии (теоретични и експериментални), които са жалони на идейната ми история и тематичните ми интереси. Не съм включил текстове с дидактичен и тясно клиничен характер. Мисля си, че съвременната психиатрия се нуждае преди всичко от кръгозор и този кръгозор трябва да има междудисциплинарен характер. Убеден съм, че ровенето само в собствената градинка ограничава познанието. Между различните науки няма непреодолими огради, но има неовладени територии. Винаги съм изпитвал огромно любопитство към тези места и накрая сякаш се заселих там. От време навреме се връщам зад оградата, но бързо ми доскучава. Прибирам се, като все гледам да взема някого със себе си. Не е лесно, но когато успея, вече не се налага да говоря само с книгите или мислите си.
Текстовете са като децата. Като се родят, получават собствен живот и стават все по-самостоятелни. В един момент се оказва, че някой ги е опознал по различен от мен начин и вижда неща, които аз не съм видял, но не вижда други неща, които бих искал да види. Това, разбира се, е тъжно, но има и хубава страна - текстовете се обогатяват през мислите на читателите. Дано да имам такива и да мога да науча нещо от тях.

 
 

Вашата поръчка

Количката е празна.
Върни До Горе