Развитието в лечението на ревматичните заболявания предоставя непознати до този момент възможности за постигане на контрол върху признаците на отделни хронични ревматологични заболявания. Тази посока от неспецифична имуносупресия към суперпрецизна имуномодулация допринесе за по-доброто разбиране на структурата, функциите и взаимовръзките между конкретни цитокини, клетъчни популации и сигнални пътища. Именно това по-пълно разбиране потвърждава още по-сложната патогенеза на тези заболявания. Съвременното биологично и таргет-синтетично лечение доведе до значително по-добри клинични резултати и подобрение в качеството на живот на болните и тяхната прогноза.
Същевременно с това широкото им използване разкри нови предизвикателства пред ревматолозите и другите специалисти, които имат роля в грижите за ревматично болните. Въпросите, свързани с безопасността на биологичното и таргет-синтетичното лечение, рисковете и поведението при различните по степен инфекции, неопластичните заболявания, имуногенността, загубата на терапевтичен отговор, продължителната им употреба, връзките със сърдечносъдовия профил и риск, както и коморбидитетът на болните, са част от темите, изискващи задълбочен анализ и критично мислене.
Продължаващите и в момента разработки на нови молекули и разширяването на индикациите за лечение, както и все по-голямата популация болни, лекувани с тези медикаменти, допълнително затруднява и усложнява клиничния избор и решението за правилно поведение при лечение.
Настоящата монография има за цел да представи съвременен, систематизиран и критичен поглед върху съвременното биологично и таргет-синтетично лечение в ревматологията. Основните акценти са не толкова върху безспорните данни за ефикасност, а върху гореизложените предизвикателства, които съпътстват ежедневната клинична практика в хода на вземане на правилните решения. Разгледани са последователно данни за механизмите на действие, индикациите за лечение, имуногенността, връзките с някои инфекции, сърдечносъдовия риск и неопластичните заболявания, както и съвременните нагласи и препоръки при репродукция и биологично лечение и въздействието върху качеството на живот на болните.
Монографията е предназначена за ревматолози, клинични имунолози, специализанти и всички медицински специалисти, ангажирани в грижите и лечението на болните с хронични ревматични заболявания. Нейната цел е не само да бъде източник на актуална информация, но и платформа за професионални дискусии относно предизвикателствата на най-съвременното антиревматично болестопроменящо лечение до момента.
Съдържание:
РЕЦЕНЗИЯ 7
РЕЦЕНЗИЯ 10
ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ 12
ПРЕДГОВОР 17
ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕМАТА 19
ИСТОРИЧЕСКИ МОМЕНТИ В РAЗВИТИЕТО НA ТЕОРИЯТA ЗA СЪВРЕМЕННAТA БИОЛОГИЧНA ТЕРAПИЯ
В РЕВМAТОЛОГИЯТA 20
1. Първонaчaлни открития в основaтa нa създaвaнето нa нaстоящaтa биологичнa терaпия в медицинaтa 20
2. Създaвaне нa хибридомнaтa теория, още известнa кaто хибридомнa технология през 1975 г. 21
3. Периодът от 1980–1990 г. 22
4. Период нa въведение нa биологичното лечение в ревмaтологиятa 23
БИОЛОГИЧНИ И ТАРГЕТ-СИНТЕТИЧНИ МЕДИКАМЕНТИ В РЕВМАТОЛОГИЯТА – ОСНОВНИ АСПЕКТИ 29
ИМУНОГЕННОСТ И БИОЛОГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ 46
БИОЛОГИЧНА ТЕРАПИЯ В РЕВМАТОЛОГИЯТА И ИНФЕКЦИИ 50
Основни аспекти 50
Блокери на TNF-ALPHA, IL-6 и B-клетъчна терапия и инфекции. 53
Таргет-синтетични БПАРС и инфекции 57
Биологична терапия при системен лупус еритематодес (СЛЕ) и инфекции 58
Туберкулоза и биологично и таргет-синтетично лечение 60
Биологични и таргет-синтетични средства при ХИВ инфекция.65
Биологични и таргет-синтетични средства и covid-19 инфекция 68
Биологични и таргет-синтетични средства и хронични „В“ и „С“ хепатити 73
Поведение при съмнение или клинично изявена инфекция и лечение с биологични и таргет-синтетични медикаменти 76
БИОЛОГИЧНА И ТАРГЕТ-СИНТЕТИЧНА ТЕРАПИЯ И СЪРДЕЧНОСЪДОВ РИСК 81
Сърдечносъдов риск при ревматичните заболявания 81
Блокери на TNF-α и сърдечносъдов риск 83
Блокери на интерлевкин – 6 и сърдечносъдов риск 85
Биологична терапия при СЛЕ и сърдечносъдов риск 85
JAK – инхибитори и сърдечносъдов риск 86
НЕОПЛАЗМИ, ХРОНИЧНО ВЪЗПАЛЕНИЕ И БИОЛОГИЧНО И ТАРГЕТ-СИНТЕТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА РЕВМАТИЧНИТЕ БОЛЕСТИ 92
4.1. Връзка между хроничното възпаление и онкогенезата 92
4.2. Асоциация на ревматичните заболявания с неоплазми 96
4.2.1. Асоциация на автоимунните възпалителни миопатии с неоплазми 96
4.2.2. Асоциация на първичен синдром на Сьогрен с неоплазми 97
4.2.3. Асоциация на прогресивната системна склероза с неоплазми 98
4.2.4. Асоциация на системния лупус еритематодес с неоплазми 99
4.2.5. Асоциация на ревматоидния артрит с неоплазми 100
4.2.6. Асоциация на аксиален спондилоартит и псориатичен артрит с неоплазми 102
4.3. Увеличава ли се рискът от възникване на неоплазии при лечение с биологични и таргет-синтетични антиревматични медикаменти? 104
4.3.1. Връзки между симптомaтични противовъзпaлителни средствa и конвенционaлни болестопроменящи медикaменти и неоплaзми 105
4.3.2. Връзки между биологични и тaргет-синтетични болестопроменящи медикaменти и неоплaзми 106
4.3.3. Препоръки зa поведение нa EULAR при aнaмнезa зa неоплaзмa 107
4.3.4. Дaнни от регистрите в Европa 109
4.3.5. Oбобщение 114
БРЕМЕННОСТ, РЕПРОДУКТИВНИ ФУНКЦИИ И БИОЛОГИЧНО И ТАРГЕТ-СИНТЕТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ 116
Цитокини и бременност 116
Анти – TNF-α терапия и репродукция 119
КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА РЕВМАТИЧНО БОЛНИТЕ С БИОЛОГИЧНИ И ТАРГЕТ-СИНТЕТИЧНИ СРЕДСТВА 130
БЪДЕЩЕТО НА ЛЕЧЕНИЕТО НА РЕВМАТИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ 137
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 140
БИБЛИОГРАФИЯ 146
За автора:
Гл. ас. д-р Светослав Димитров, д.м.
Роден през 1983 г. в гр. Варна. Завършва с отличен успех Пета езикова гимназия „Йоан Екзарх“, гр. Варна през 2002 г. През 2008 г. завършва медицина с отличен успех в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – гр. Варна. Отличен е с наградата „Златен Хипократ“ и получава право на специализация по избор.
От 2008 г. започва работа като ординатор, а от 2009 г. като специализант по Ревматология в Клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Св. Марина“, гр. Варна. Между 2011 и 2013 г. е хоноруван асистент по ревматология към Учебния сектор по Кардиология и Ревматология. През 2013 г. след конкурс е назначен за асистент по Ревматология към същия учебен сектор и същата година придобива специалност по Ревматология.
През 2022 г. защитава дисертация на тема: „Детерминанти на качеството на живот при болни от нерентгенографски аксиален спондилоартрит – анализ базиран на основните аспекти на болестта“ и придобива образователна и научна степен „доктор“. През 2023 г., след спечелен конкурс, е назначен като главен асистент към Първа катедра по Вътрешни болести, Учебен сектор по Ревматология.
Има повече от 60 публикации и участия в национални и международни ревматологични форуми. Съавтор е на двете издания на учебника по Вътрешни болести за специалисти по здравни грижи, издаден от МУ–Варна. Член на Българското Ревматологично дружество, EULAR и БЛС.
