Съвременните въоръжени конфликти в историята на военноморското изкуство

Историята на военноморското изкуство е обобщение на многовековния опит на върховите постижения в областта на теорията и практиката на въоръжената борба на море. Тя проследява и изследва проявлението и изменението във времето на характера на въоръжената борба и на принципите на военното изкуство. Възниква въпросът какво общо има даденото определение с наскоро завършилите въоръжени конфликти? Британският историк капитан I ранг Роскил отбелязва, че "древногръцката дума "история" означава изследване и не е задължително да се свързва с миналото" [54, т. 3, с. 649]. Тези думи той пише в края на своето тритомно изследване за Втората световна война, на която е съвременник. Очевидно е, че на посочената мисъл е съдено да надживее своя автор (Роскил умира през 1982 г), за да послужи като аргумент срещу колебанията, възникващи около всяко военноисторическо изследване на съвременните въоръжени конфликти. Освен чисто теоретичен, въпросът има и практико-приложен аспект, защото изучаването на най-новата история на военноморското изкуство е важен фактор за дълбокото разбиране на съвременния характер на въоръжената борба и перспективите за неговото развитие. То спомага за правилното формиране на възгледите за използването на морската мощ на държавата като цяло, а в частност уточнява мястото и ролята на всеки от нейните компоненти.