Увод
Замърсяването на околната среда е дългосрочен, глобален и комплексен проблем, провокиран от човешката дейност. То не затормозява нормално функциониращата екосистема, защото тя притежава естествена способност да се самовъзстановява, самоподдържа и саморегулира. В този смисъл природата разполага с вграден, но лимитиран капацитет да преработва и разгражда антропогенното замърсяване. Последният е известен като абсорбционен капацитет и ограничеността му го превръща в оскъдно, т.е. икономическо благо. С нарастващата икономическа активност човек все повече се възползва от екосистемата като депо (естествен склад) за натрупване на отработени продукти от производството/потреблението. Последните растат с темп, който надхвърля абсорбционния капацитет. Ето защо замърсяването се превръща в обективен проблем с икономически произход.
Предвид мащабността и сложността, на този феномен следва да се противодейства с набор от инструменти. Всички те допринасят за формиране на подходяща цена на замърсяването. Само така може да се гарантира, че се изпращат коректни ценови сигнали, които интегрират този негативен външен ефект в поведението на частния сектор. В специализираната литература посочените инструменти се обобщават в две групи – административни от типа „командвай и контролирай“ и пазарноориентирани (пазарни). Към първата група се отнасят стандартите за технология и изпълнение, а към втората – екоданъците, търговията с разрешителни за замърсяване, таксите и пр.
Обектът на изследване в настоящата разработка са екоданъците като ограничител на замърсяването посредством ценовите „сигнали“, които „изпращат“ до производители и потребители. Предметът на изследването е въздействието на екоданъците като пазарноориентиран инструмент върху натрупаното замърсяване у нас, а поради глобалните му измерения – в ЕС и в някои страни извън европейската интеграционна общност. ...