Ръководство за диагностика на интелектуалното развитие на деца от предучилищна възраст

Усвояването на обществен опит от детето и развитието му все повече се свързват с въпросите на диагностиката. Същевременно ролята на диагностиката в педагогическата дейност не е изяснена напълно, поради което не намира необходимото приложение в практиката. Това не се отразява благоприятно на развитието на потенциалните възможности на децата.
Независимо от посочения факт, интересът към проявите на човешката индивидуалност датира от далечни времена. Донаучното формиране на идеята за диагностика се свързва с имената на древните философи Аристотел и Платон.


Психологическата диагностика като наука възниква едва през XIX век. В началото тя е преплетена с експерименталната психология, и постепенно се оформя като самостоятелна наука, чийто предмет представлява индивидуалното развитие на психиката. Първите изследвания в тази насока се свързват с имената на Галтон, Кетел, Ебинхауз, а по-късно Бине, Симон, Росалино. През XX век психологодиагностиката се разраства, благодарение на многобройните изследвания на Л. Терман, Ж. Стюарт, С. Бърт, Ж. Пиаже и други.


Диагностицирането на развитието и промените у децата се налага и от хода на демократизиране на възпитанието. То изисква и налага строго личностен подход към детето, съобразяване не само с постигнатото, но и с потенциалните му възможности и реализация. Освен това сферата на приложение на диагностичните методи в образованието се повече се разширява.