Тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна, паращитовидни жлези и шийни лимфни възли

Тънкоиглената аспирационна биопсия (ТАБ) с последващо цитологично изследване е метод на избор в съвременната диагностика на тиреоидните нодули. Основна индикация на метода е своевременната диагностика на злокачествените тиреоидни нодули и подбор на пациентите за хирургично лечение. Широкото използване на метода в световен мащаб доведе до намаляване на диагностичните хирургични интервенции и повишаване на честотата на хистологично диагностицираните злокачествени тумори на щитовидната жлеза. Те биват различни видове, отличаващи се по своя фенотип, генотип и прогноза. За отбелязване е, че цитологичната диагностика на папиларния тиреориден карцином, най-честия високодиференциран тумор на щитовидната жлеза, се отличава с висока чувствителност и специфичност. Рутинното приложение на ТАБ на тиреоидните нодули през последните две десетилетия доведе до значимо нарастване на броя на случаите с тиреоиден карцином както в нашата страна, така и по целия свят. Отделно са разгледани диагностичното значение и показанията за извършване на ТАБ на ехографски установените екстратиреоидни лезии, а именно на паращитовидните жлези и шийни лимфни възли.
 

Настоящото ръководство за ТАБ на щитовидна, паращитовидна жлези и лимфни възли, разработено от водещ специалист, ендокринолог, с дългогодишен опит в областта, е изключително полезна и навременна разработка. Структурирана е в две отделни части. Първата съдържа полезна информация за показанията на ТАБ на тиреоидните нодули, техниката на извършването й и основните критерии на цитопатологичната диагноза. Особено внимание е обърнато на ехографската характеристика на тиреоидните нодули и белезите, предсказващи повишен риск от малигненост и определящи необходимостта от извършване на ТАБ при конкретния пациент. На фона на високата честота на ехографски откриваните тиреоидни нодули сред населението, извършването на ТАБ на всички нодули без прецизен и научнообоснован подбор намалява значително съотношението полза-риск на метода, както и е възможно от практическо гледище. Активната комуникация с цитопатолозите и правилната интерпретация на цитологичния резултат е в основата при вземане на правилното решение за лечение и контрол на пациентите с тиреоидни нодули.
 

Във втората част, на базата на множество примери от ежедневната клинична практика и снимков материал, са показани убедително предимствата и значението на ТАБ под ехографски контрол при деференциалната диагноза на тиреоидните нодули. Представеният атлас илюстрира голямото разнообразие от ехографски образи на тиреоидни нодули с една и съща цитологична характеристика, но и наличието на такива със сходна ехографска характеристика, класифицирани в различни цитопатологични категории.
 

Разгледаните теми са свързани с проблема „Огнищни промени (възли) на щитовидната жлеза“, показания и противопоказания за ТБ на ЩЖ, техническо изпълнение на ТАБ на ЩЖ, консумативи (спринцовки и игри), техника за извършване на ТАБ, нежелани странични действия по време на и след процедурата ТАБ на ЩЖ и ПЩЖ, допълнителни съображения при провеждане на ТАБ на ЩЖ, цитологична диагностика на биоптата на ЩЖ, поведение след осъществена ТАБ на ЩЖ, ТАБ на: околощитовидни шийни структури, на съмнителен за рецидив участък в тиреоидното поле, на съмнителни шийни ЛВ, на паращитовидни жлези и други аспекти при диагностиката и лечението.