Психологически измерения на индивидуализма

Книгата е посветена на проблем, който предизвиква не само научен интерес, но е и от съществено значение за разбирането и осмислянето на кризите, преживявани в различни култури днес (в това число и посткомунистическите). Индивидуализмът и колективизмът са понятия, които се отнасят до описването и анализирането на отношенията между индивида и социума, и в този смисъл засягат фундамента на всяка култура. Макар че в монографията този проблем се разглежда предимно от психологическа гледна точка, анализът е направен на фона на по-широк социалнокултурен контекст, което допринася за значително разширяване на потенциалния читателски кръг. Значителна част от работата е посветена на терминологичното изясняване на конструктите индивидуализъм и колективизъм, което не се ограничава само до психологията, а включва и основни дисциплини от социалните науки, както и редица клонове и социалната практика.
Какво е психосемантичното значение на термините индивидуализъм и колективизъм? Как те се дефинират в речниците и енциклопедиите и как се използват в социалните науки? В какъв смисъл ги употребяваме във всекидневния си език? Какво имаме предвид, когато кажем за някого, че е индивидуалист, а за друг - колективист? Различават ли се индивидуалистите и колективистите по някои личностни характеристики? За първи път у нас в книгата се дават отговори на тези въпроси не само чрез теоретичен анализ, но и на основата на доста обширен емпиричен материал. Представените данни, както и тяхната интерпретация могат да послужат като ценен източник на хипотези за нови експериментални изследвани.

Елена Паспаланова е научен сътрудник в Института по психология при Българската академия на науките и преподавател по социална психология в Нов български университет. Докторската ѝ дисертация, където се анализира явлението алтруизъм е защитена във Варшавския университет. Интересува се от методологията на психологическите изследвания - работила е върху стандартизацията на тест за интелигентност и адаптацията на скала за социална желатеност за български условия. В последните години оригинален методологичен принос представлява разработеното (в съавторство) на психосемантична скала за измерване на индивидуализма. От 1991 г. е ръководител на програма "Психология" в Нов български университет.