Психология на саморазвитието

Едва ли всички читатели ще се съгласят, че проблемът за саморазвитието на човека е актуален. Не са малко и ония, които трудно ще приемат че високо съзнателният човек не е върхът в развитието на личността. Последното дори звучи като ерес в ушите на много ортодоксални философи, психолози, социолози и педагози. Не бива да се смята, че сега грешим като се стремим към развито високо съзнание, ни трябва да знаем, че то е подножие, а не връх на човешкото развитие. Върхът означава съзнанието на само да усвоява външният свят, но да опознава и себе си. Само когато опознае себе си, такъв индивид вече има не само високо съзнание, но и високо самосъзнание. Високо съзнателните са много, а хората с високо самосъзнание. Високо съзнателните са много, а хората с високо самосъзнание - малцина.Още по-малко са онези от тях, които са постигнали тези върхове в резултат на собствени волеви усилия, във взаимодействие с наследствеността и средата, в която са израснали. Високо съзнателните притежават много качества, но им липсва самосъзнание. Защо е така? Нали средното образование формира съзнанието, а това би трябвало естествено да води до самосъзнание в рамките на 12-годишното обучение. Тъкмо тук е парадоксът: педагозите вярват в последното твърдение и мислят, че то ги освобождава от отговорност за прехода от съзнание към самосъзнание. Може ли обаче някой сериозно да твърди, че съзнанието автоматично води до самосъзнание?