Език:
Валута:
BGN
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CAD
Издателска къща СТЕНО

Количка

0 артикула

Търговската модерност на българското възраждане като култура и практика

Търговската модерност на българското възраждане като култура и практика

Изследване и извори

    Код: HI00008
Автор(и):Иван Русев
Издател:Издателство "Ровита"
ISBN:978-954-8914-34-5
Година на издаване:2015
Обем:744 стр.
Формат:170 x 240 мм
Тип корица:твърда
Език:български
Цена:35.00 лв.
Брой:
Изпрати на приятелОцени продукта
Добави в желани Сравни

Съдържание

ПРЕДГОВОР

ВЪВЕДЕНИЕ: 

Търговската модерност (модернизация). Проблемът в научната литература. Методика на изследването

Изворите на изследването

Търговските договори

Търговската кореспонденция

Търговските тефтери. Счетоводната документация

Други видове търговски документи

ГЛАВА ПЪРВА: Търговската учебна и справочна литература на Българското възраждане. Периодиката. Европейските и балканските влияния

1.1. Търговските знания в българската възрожденска учебна и справочна литература

1.1.1. Аритметиките. Знанията по търговска математика – форми и разпределение на учебния материал

1.1.2. Учебници по география. Преподаване на географията във възрожденското училище

1.1.3. „Всеобщи” истории

1.1.4. Писмовниците

1.1.5. Разговорници и речници на чужди езици. Тяхното изучаване в българското възрожденско училище

1.1.6. Търговските и счетоводните ръководства

1.1.7. Няколко обобщителни щрихи. Езиковият спор – за термините и техния превод на български

1.2. Търговската модерност на страниците на възрожденската периодика

1.3. Европейските и балканските влияния

1.3.1. Френското влияние. Рецепцията на „идеалния търговец” на Жак Савари, на енциклопедистите и на правните идеи, залегнали в „Код дьо комерс”

1.3.2. Първото докосване на българина до голямата счетоводна теория на XIX в. „Улесненото счетоводство или нов метод на обучение ...” на Едмонд Дьогранж

1.3.3. „Протестантската етика и духът на капитализма” през призмата на Българското възраждане

1.3.4. Балканските модели на търговските, търговско-правните и счетоводните знания на българина възрожденец. Гръцкото влияние

ГЛАВА ВТОРА: „Раждането” на модерното търговско и счетоводното образование – от Средиземноморието и Западна Европа към Балканите и българите

2.1. Трудното начало. Поява на модерното търговско и счетоводно образование в Европа

2.1.1. Италия

2.1.2. Холандия

2.1.3. Англия. Шотландия. Английското влияние в Германия

2.1.4. Франция

2.1.5. Белгия

2.2. Европейското търговско-образователно пространство се разширява на Балканите

2.2.1. Гръцкият търговско-образователен модел

2.2.2. Османският търговско-образователен модел

2.3. Търговско-образователният модел на Българското възраждане. Българите в елитните цариградски училища

2.3.1. Поява и разпространение на търговски и счетоводни знания във възрожденското училище

2.3.2. Първото българско търговско училище

2.3.3. Цариградският Роберт колеж. Търговското и счетоводното обучение на българите

2.3.4. Галатасарайският лицей и българското професионално образование

2.4. Появата на модерното търговско и счетоводното образование – влиянията и българския опит. Няколко обобщителни щрихи

ГЛАВА ТРЕТА: Форми и прояви на модерността в българската възрожденска търговия. Търговското дружество

3.1. Исторически корени и предпоставки за появата на търговското сдружаване

3.1.1. Към корените на търговското сдружаване. Първите опити в средиземноморския и арабския свят

3.1.2. Търговското сдружаване и евреите в Османската империя

3.1.3. Гърците, „гръцките” (балканските източноправославни) търговци и привилегиите

3.1.4. Дубровник и началните уроци по сдружаване за българския търговец

3.1.5. Градивното влияние на Нежинската търговия

3.2. Пътища за възникване на дружеството в търговската практика на възрожденските българи. Най-ранните прояви

3.2.1. Австрийският модел. Българските търговци и техните дружества по направлението Дунав – Трансилвания – Австрия

3.2.2. Пионерските опити в „българско” през Ранното възраждане. Хаджи Христо Рачков

3.2.3. Сложният път на еволюцията. Занаятчийският еснаф и търговското сдружаване

3.2.4. Сдружаване на търговци. Отново из историята на старите габровски търговци и фирми

3.2.5. Хаджи Тошо Ценов и Хаджитошеви от Враца

3.3. Модерното търговско право и дружеството. Търговският договор

3.3.1. Зараждане и развитие на модерното търговско право

3.3.2. Търговското право в Османската империя

3.3.3. Договорът и мястото му в модерните търговско-правни отношения на възрожденския търговец

3.4. Концепцията за търговското дружество в публикациите на просветните дейци на Възраждането

3.4.1. Константин Г. Фотинов

3.4.2. Георги Ст. Раковски

3.4.3. Христо Г. Данов

3.4.4. Йоаким Груев

3.4.5. Димитър Душанов

3.4.6. Иван Богоров

3.5. Възрожденските градове и общности, техните търговци, търговските дружества и проявите на модерността

3.5.1. Варна

3.5.2. Бургас

3.5.3. Шумен

3.5.4. Сливенско-Котленския край

3.5.5. Русе

3.5.6. Търново

3.5.7. Габрово

3.5.8. Свищов

3.5.9. Лом

3.5.10. Плевен

3.5.11. Ловеч

3.5.12. Троян

3.5.13. Казанлък

3.5.14. Копривщица

3.5.15. Пловдив

3.5.16. Видин

3.5.17. София

3.5.18. Самоков

3.5.19. Крупните български фирми в Цариград и сред емигрантските среди през втората и третата четвърт XIX в.

3.6. Акционерните и лихварско-кредитните дружества на Българското възраждане

3.6.1. Корените на модерните акционерни дружества

3.6.2. Българският опит в акционерното дело. Старозагорските възрожденци

3.6.3. Черноморските градове Варна и Бургас

3.6.4. Акционерните дружества в Пловдив през Възраждането

3.6.5. Акционерните дружества „достигат” и до възрожденски Самоков

3.6.6. Сливенските инициативи

3.6.7. Габрово

3.6.8. Дружествата на Русе

3.6.9. Свищов

3.6.10. Търново

3.6.11. Ловеч

3.6.12. Лом

3.6.13. Плевен

3.6.14. Първият досег на софиянци

3.6.15. Шумен

3.6.16. Копривщица

3.6.17. Разград и Татар-Пазарджик

3.6.18. Цариград

3.6.19. Българската емиграция

3.6.20. Обобщителните щрихи

3.7. Общественият статус на счетоводно-компетентния и счетоводно-практикуващия възрожденец

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗВОРИ

1. Договор за търговска сделка с коприна, 17 декември 1799 г.

2. Из: Неофит Бозвели. Славеноболгарское детеводство за малки деца… Крагуевац, 1835 г. 

3. Из: Христаки Павлович. Писмовник общополезен… Белград, 1835 г. 

4. Из: Михаил Попович. Взаимнодвойноописание... Букурещ, 1843 г.

5. Константин Фотинов. Содружество или общество…, май 1844 г.

6. Из: К. Янцулас. Ръководство по търговска диплография... Виена, 1849 г. 

7. Обява за създаването на търговската къща „Теохар Папазоглу и Съдружество”, 25 февруари 1850 г. 

8. Из: Диплография… от Ст. и Хр. Караминкови. Цариград, 1850 г. 

9. Договор за образуване на търговско дружество с участието на Р. В. Миркович, П. Бянов, В. Попстанчев и Ст. Бянов. Сливен, 1 ян. 1856 г. 

10. Из: Търговско ръководство... Превод А. П. Гранитски. Цариград, 1858 г. 

11. Договор за учредяване на дружеството „Компания лихвена”. Сливен, 1 септември 1858 г.

12. Из: Писмо на Евлогий Георгиев от Галац до Никола Пулиев в Карлово, 14 март 1859 г. 

13. Из: Писмо на Евлогий Георгиев от Галац до Христо и Никола Пулиеви в Карлово, 28 юли 1860 г.

14. Георги С. Раковски. Позив за учреждения на едно търговско българско дружество по главныя места в Европа…, 29 септ. 1860 г. 

15. Обява за създаването на търговската къща „Ив. Мавриди и П. Златов”, 27 октомври 1860 г. 

16. Из: К. И. Попов. Търговски писменник... Болград, 1862 г. 

17. Писмо на Евлогий Георгиев от Галац до Христо П. Тъпчилещов в Цариград, 4 април 1864 г. 

18. Ликвидационен договор („Издължително писмо”) за прекратяване дейността на търговско дружество... Сливен, 9 март 1867 г. 

19. Договор за образуване на търговско дружество. Сливен, 1 ян. 1873 г. 

20. Из: Ръководство за дръжание тръговски книги (тевтери) от Едмонд де Гранж. Превод Ст. Д. Веженов. Виена, 1873 г. 

21. Из: Д. И. Корфонозов. Търговски знания. Русе, 1873 г.

22. Договор за образуване на търговско дружество. Сливен, 10 ян. 1875 г.

23. Ликвидационен договор (Издължително) за уреждане на взаимоотношенията между Сливенския абаджийски еснаф и фирмата „Стефан Саръиванов и С-ие”... Сливен, 19 април 1881 г.

СПРАВОЧЕН АПАРАТ

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ

ГЕОГРАФСКИ ПОКАЗАЛЕЦ

 

„Търговията... е почтено и сладко нещо. С търговията можете да пребродите всички морета, да видите всички чужди страни. Търговията е независим занаят. Тя ви дава възможност да заповядате дори на турците”. Това са думи на Иван Маджаров, главен съдружник в копривщенската „Масърска компания”, която през 50-те – 70-те години на XIX в. продава абаджийска стока местно производство, по пазарите на Солун, Серес, Цариград, Бурса, Кайро и Александрия. Предава ги в своите „Спомени” синът му Михаил, възпитаник на Роберт колеж, политик и дипломат на Свободна България в течение на десетилетия. Без съмнение, Иван Маджаров има предвид не дребния ориенталски „алъш-вериш”, а модерната, по „европейски” организирана търговия. Само тя е „почтеното и сладко нещо”, към която той иска да насочи сина си: „Идеалът на баща ми беше да направи от мене един търговец според новото време и тая идея не го напусна чак до освобождението на България, когато се отвориха нови перспективи за българските младежи” – четем в същите „Спомени”.

Иван Маджаров не е единственият, който в предосвобожденските години желае синът му да се посвети на модерната търговска професия. Подобни примери са документирани и в други мемоари за епохата. Така например в „Спомените” на Григор Начович четем следното: „Идеалът на баща ми беше да ме направи един честен, почтен и представителен търговец, каквито беше виждал в Брашов, Пеща и Виена и какъвто се стараяше и той да бъде. Той беше убеден, че търговецът тряба преди всичко да е скромен, учтив, услужлив, да избягва препирните, караниците и да умее да привлича клиентела и приятели и затова той внимаваше на поведението ми, наказваше грешките ми, водеше ме в добри общества и обръщаше вниманието ми към всичко добро, прилично. Строго ме гълчеше, когато направех някоя грешка в това отношение”. В спомените си Иван Касабов разказва също: „Баща ми настояваше много да се отдам на търговия, понеже по това време търговецът в България занимаваше по-сигурно положение и един вид по-високо състояние”.

Всички тези цитати ясно разкриват нарасналия в българското възрожденско общество престиж на търговската професия както и някои от основните предпоставки – зачестилите контакти с външните пазари (балканските, европейските, източните); променените морални ценности, наложени под все по-засилващото се европейско влияние; сигурността и авторитетът, които тази професия осигурява. Без съмнение, през епохата на Българското възраждане (началото на XVIII в. – 1878 г.) търговията е един от модернизиращите българското общество фактори. Именно през тези близо два века чрез механизмите на търговията и чрез нейните структури до българина достига „европейското”, т.е. новото, по-различното възприемане на света като едно цяло, интересът към неговото опознаване, новите принципи в общуването и морала, а търговските връзки със страните на Западна и Централна Европа като част от културното общуване въобще, откриват Балканите (в частност и българите) към модерността. Но модерността на XVIII–XIX в. не е самоцел. За балканския търговец тя е плод на желанието му да опознае „по-добрия” на търговското поприще, неговия свят, неговия опит; тя е един постоянен стремеж към следване и съпоставяне с европейския модел. И в този стремеж се започва и завършва със знанието – книгата, периодичното издание, ръководството (наръчника), образованието, подготовката за голямата търговия в училището, в кантората, чрез специализираната търговска и счетоводна литература. ...

 

 
 

Вашата поръчка

Количката е празна.
Върни До Горе