Миокарден инфаркт, профилактика

Въведение По своята същност кардиологичната рехабилитация е прилагане на комплекс от дейности: чисто медицински, медико-биологични, медико-социални и чисто социални. Крайната цел е подобряване качеството на живот на пациентите. Постигането на тази цел е невъзможно без конк¬ретно сътрудничество между самия пациент и лекуващия го екип. В зависимост от клиничните показания рехабилитацията в ранния следболничен период на болните след миокарден инфаркт (МИ) се про¬вежда в клинични условия, амбулаторно или в домашни условия и целта е да се постигане задоволителна битова и социална активност на паци¬ентите. От клиничното наблюдение лекарите все повече се убеждават, че важно значение за оздравяването на болните имат психологическите фактори. Тези проблеми са обект на сериозни обсъждания в доклади на работни групи на СЗО. Отчита се, че психологическата рехабилитация значително изостава от физическата. Социалните аспекти на рехабилитацията са обект на изучаване и изследване в различни центрове. Натрупан е голям опит по проблема, но все още не са решени докрай много въпроси като: влиянието на придо¬битата инвалидност от острия МИ на болния и неговото семейство; трудоустрояване след остър МИ; изисквания към физическото състояние на човека при различни професионални дейности; оправдани икономичес¬ки разходи за рехабилитация. Финансовите загуби на обществото като цяло, свързани със заболя¬ването от исхемична болест на сърцето (ИБС), зависят главно от соци¬алното законодателство на всяка отделна страна, както и от инвестициите в рехабилитацията. От чисто научно-практическа гледна точка съществува все още нере-шеният въпрос относно енергоемкостта и енергозагубите при упражня¬ване на много основни видове професии, както и за редица дейности по програмното осигуряване на активно проведения отдих. Това затруднява клиницистите да дадат по-точна оценка за нивото на оптималната физи¬ческа и психическа активност, безопасна за болния. Индивидуалните рехабилитационни програми са с доказан добър ефект върху болния, но това по понятни причини е трудно осъществимо, затова се препоръчва изработването на индивидуализирани програми с опреде¬лени количествени критерии за участие в тях. Различия и дискусии възникват във връзка с подхода и методите за селекция на болните за включването им в индивидуализираните рехабилитационни програми, времетраенето и условията за провеждането им. Постигането на по-високо качество на живот при всеки отделен паци¬ент с МИ е възможно в различна степен, различни са и темповете, с които всеки би достигнал определени количествени параметри. Всеобщо е мнението, че липсват достатъчно данни от дългосрочно комплексно прос¬ледяване на болните. За правилното водене на лечебния процес намесата на специализира¬ната кардиологична практика често е недостатъчна. Напоследък все по-често се налага психосоматична селекция, за да бъдат определени бол¬ните, при които се налага съответно допълнително лечение и психоте¬рапия. Няма категорично становище относно методите и оценката на резултата от провеждането й. Това, което най-често липсва в рехабилитационните програми, са възможностите за клинично обосновано и оптимално дозирано количес¬твено задание на физическите тренировки, съобразено и с резултатите от психосоматичната селекция на пациентите след МИ. От особена важност е индивидуализиране и насочване на програмата към профилактика и лечение, обучение на болните с цел мотивирането им за по-активно сътрудничество в лечебния процес и утвърждаване на комплексния под¬ход. Изключителното разпространение на ИБС и МИ е сериозно основание за тяхното неотстъпно изучаване и поставя съвсем актуално въпроса за подобряване на съществуващите и разработване на нови методи за вто¬рична профилактика и лечение на тези заболявания. Изследванията по въпросите на кардиологичната рехабилитация са достигнали критичен обем. По мнение на Американската кардиологична асоциация това, което предстои в началото на XXI век, е рехабилитация с цел подобряване качеството на живот на болните с нисък рехабилитационен резерв и неподходящи за кардиохирургия. Необходими са усилия за решаване на не малко спорни въпроси и различия, отнасящи се до елементи от методологията, организацията, селекцията на болните, експертната оценка, редица медико- и психосоциални моменти и др., при съставянето на рехабилитационните прог¬рами, както и по отношение на преценката за ефективността от прила¬гането им. Авторът не претендира за пълно изчерпване на поставените въпроси и би се радвал на всички предложения, които биха обогатили този труд при едно бъдещо преиздаване. От автора