Съдов достъп. Перитонеална диализа
Лечението на ХБН чрез методи на екстракорпоралното очистване на кръвта датира от 1925 г., когато Hass предприема първата ХД на човек. За качественото лечение на ХБН обаче е необходимо едно важно условие - съдовият достъп. След успехите на Seldinger и Shaldon през 1953 г. с катетеризацията на централните венозни съдове идва гениалното откритие на Brescia, Cimino,Appel и Hurvich. През 1966 г. те конструират артерио-венозна анастомоза на недоминиращата ръка между a.radialis и v. cephalica. Оттогава се правят различни модификации на метода, въвеждат се нови техники, а също имплантация на съдови протези за СД. Въвеждането на перитонеалната диализа позволи на много болни да изберат метод на лечение без зависимост от апаратура и да се по-добри качеството им на живот. Осъществяването на трайният съдов достъп в последните години се обособява в клон на съдовата хирургия - шънтова хирургия, която изисква много знания, голям опит, както и безкрайно търпение. В настоящият труд е отразен над 25-годишния опит на автора, като е направена оценка на въведените нови и актуализация на съществуващите методи за конструиране на временен и траен СД. Обобщени са резултатите от над 3500 операции извършени от автора. Изяснени са показанията и противопоказанията, техниките за създаване на различните видове СД, усложненията и начините за тяхното предо- твратяване и лечение. Описани са предимствата и недостатъците на перитонеалната диализа и нейните хирургични усложнения. Изложението е съобразено с най-съвременните достижения на медицинската наука и практика, за което свидетелства големият брой литературни източници. Книгата е единствена по тематика у нас и е предназначена както за хирурзи, така и за по-широк кръг медицински специалисти-нефролози, общо практикуващи лекари и други.